2 мин за четене
Вчера реших да се гримирам. Речено-сторено. Нацапах се така, че никой да не може да ме познае. Всеки трябва да експериментира с външния си вид, за да открие златната среда, в която ще се чувства блажено.
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата ми система е доста разхлабено. Като разбера, че сте стигнали до това безценно умозаключение, ще се усмихна широко и ще благоволя да обясня.
Първо си сложих „фалшива усмивка“ – сигурен съм, че я знаете; от онази, която нанася сериозни поражения. Ти я носиш, тя опъва кожата ти и сякаш светът е пламнала плът. Тежеше ми, но въпреки това не се самозалъгвах, че бих могъл да я сваля.
Наложих и учтивост. Навсякъде мрънкат, че винаги трябва да казваме истината. Да, същинско мрънкане е! Истината сама по себе си представлява един фантом; напукан мираж в пустиня – рядко ще я видиш в реалния ѝ първообраз. Ако светът се базираше изцяло на нея, щяхме да живеем един непоносим живот. Преди неволно да ме осъди ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация