Девета Божия заповед

Не свидетелствай лъжливо против ближния си

Думата "свидетелствам" трябва да се разбира като твърдя, заявявам, представям (вж. Йоан 1:7, 15; Второзаконие 8:19).

В библейски времена доказването на определено деяние се е основавало изключително на думите на очевидци (свидетели). Не е имало нито видеокамери, нито лаборатории за изследване на доказателствени материали или усъвършенстваните във времето методи.

Отнася се не само за свидетелстване в съда, (според  съвременния смисъл на думата), но за всяко твърдение и изказване в ежедневието. Деветата заповед забранява твърдения против човека, които засягат неговото достойнство, добро име или чест. С други думи  - това  е заповед  против  лъжата.

Бог не одобрява лъжата в каквато и да е степен и форма - от безобидната промяна на факти до усложнения й вид като заблуда, измама и др.

В Божието слово на много места лъжата се заклеймява : вж. Притчи 12:22. В Ефесяни 4:25 четем: "Като отхвърлите лъжата, говорете  всеки с ближния си истина".

Лъжата е залегнала в човешкото съзнание  и поведение още от времето на Адам. Иначе как да си обясним думите му след като наруши Божията заповед в Едемската градина? Когато Бог го пита „Къде си, Адаме?”, той, скрит в храстите ,вместо да признае , че е виновен,  се опитва да прикрие престъплението си като казва, „скрих се, защото съм гол”.

От там нататък, лъжата влиза  в поведението на човека, чрез греха и се утвърждава. „Къде е брат ти, Авел?” –  пита Бог.  Каин много добре знаеше , че собственоръчно го уби. Но  мислеше, че може да Го заблуди, с думите:  „Не зная; пазач ли съм аз на брата си?” (Битие 4:9).

В следващите векове от поколение на поколение лъжата се предава като по наследство. Тя се поддържа от бащата на лъжата, който е сатана „ Вие сте от баща дявола  и желаете да вършите  похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец  и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща”   Йоан 8:44. Неговото желание е да се противопоставя на Божиите закони, чрез неподчинението на чадата Му.

В широк аспект заповедта се отнася за всички човешки взаимоотношения . Наблюдава се обаче едно двойнствено отношение към лъжата. Обвинението в лъжа се приема като засягане на честолюбието. На никого не е приятно да бъде обвиняван в лъжа. Въпреки това, лъжата се практикува като съвсем естествен и универсален начин за излизане от различни ситуации. Лъжата се научава и прилага още от най-ранна възраст и често остава неразкрита и ненаказана. Била съм неволен слушател, когато млади хора се наговарят как да излъжат родители или приятели.  Усъвършенстваната  лъжа напоследък доби широки размери  при телефонните измами.

Забелязала съм  и едно интересно поведение у българина – когато на него му е изгодно да излъже, лъже,  както се казва, без да му мигне окото. Когато усеща,че него искат да излъжат, става гневен и  яростно защитава правдата си.

Бог не одобрява лъжата , защото практикуването й означава присъединяване на страната на противника.

Бог предупреждава, че лъжата е грях, който „като се развие води до смърт” ( Яков 1:15). Става въпрос за духовна смърт, което означава отделен от Бога за вечността.

Изходът и тук е покаянието и прекратяване практикуването на този грях. Не става лесно  и изведнъж, но с желание и Божията помощ – да.