Седнахме с Любовта да проведем един диалог и да се разберем най-накрая - коя от нас е правата. Започнах аз:
- Добре, Любов, кажи ми защо винаги трябва да правиш нещата толкова сложни?
- Ами аз съм затова – учуди се тя.
- Ама как така. Искаш да ми кажеш, че се гордееш с това, което правиш с хората и сърцата им ли – запитах я подкупващо аз.
- Ами не точно – започна тя – просто вие хората сте странни същества. Не можете да донесете адреналина в живота си. После пък не знаете какво искате, а ако пък случайно разберете, тогава не знаете как да си го вземете.
- Но за това си виновна ти – ядосах се малко аз. – Ти си тази, която обърква мислите ни. Ти си тази, която слагаш чувствата в сърцата ни.
- Добре де, - заспори тя – та нали в това е същността на всичко. В чувствата. Вие искате да се обичате, не ви ли харесва? Не е ли хубаво да мислиш постоянно за даден човек и да искаш да е до теб, просто да те прегърне и да знаеш, че не си сам на този свят?
- Да, искаме, но искаме той да изпитва същото ...