sunchine (Слънце Антимов)
49 26
21.03.2015 г., 8:35 ч.  

Диалог 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
778 1 6
6 мин за четене

Той:

Тук ли си?

 

Тя:

Да.

 

Той:

Защо?

 

Тя:

Искам да ти дам целия свят.

 

Той:

Ами ако аз не искам света?

 

Тя:

Ами какво тогава искаш?

 

Той:

Искам ти да си моят свят.

 

Тя:

Ами вземи ме тогава, аз съм само твоя.

 

Той:

Страх ме е.

 

Тя:

От какво те е страх?

 

Той:

Да не те нараня.

 

Тя:

Ами не го прави тогава.

 

Той:

Ами ако все пак се случи?

 

Тя:

Няма да се случи.

 

Той:

Откъде си толкова сигурна?

 

Тя:

Не съм...

  

Той:

 

А защо го каза тогава?

   

Тя:

 

Защото го вярвам...

 

Той:

Обичам те!

 

Тя:

Знам.

 

Той:

Погледни ме, какво виждаш?

 

Тя:

Човека, за когото съм готова на всичко.

 

Той:

А знаеш ли какво съм всъщност?

 

Тя:

 Да... Ти си и винаги ще бъдеш най-смачкания и огромен тапир на планетата.

 

 

Той:

 Искам сега в този миг да те помоля никога ама никога де не ме оставяш да си отида!

 

 

 

***

© Слънце Антимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Извинявай, Слънце, не знаех. Успех ти пожелавам
  • Малка грешка, Цвети. Всичко в сегашно време.
  • Мазохист!?
    Интересно твърдение. Може би наистина е такъв.
    Да, ужасно тъжно звучи, но аз разбирам смисъла зад думите по различен начин. Тя го е обичала, тя е била готова на всичко за него, той е бил нейното слънце, около което се е въртяла цялата ѝ вселена. И тя е била същото за него.
  • Ех, какъв мазохист!Много ми хареса,много!Поздрави Слънце!
  • Не ми звучи любовно. Тъжно.
  • Познато
Предложения
: ??:??