Рима (Ани)
77 422
24.09.2007 г., 14:45 ч.

Диалогично 

  Проза
1050 0 3
2 мин за четене

- Здравей.

- Здравей.

- Как си?

- Добре. А ти?

- Също. Какво правиш?

- Описвам устните ти с език.

- Недей.

- Защо? Не ти ли харесва?

- Недей.

- Не ти ли харесва?

- Ох... харесва ми.

- Последното го прошепна. Не искаше да го чуя ли?

- Не, по-скоро аз не исках да го чуя.

- Защо?

- Защото си далеч.

- Ето ме, пред теб съм, искам да те целуна.

- Не се прави на две и половина. По-леко, ще ме смачкаш.

- Не още. Ако се приближа още малко, ще ми позволиш ли?

- Не.

- Защо?

- Защото си далеч.

- По дяволите, дъхът ти е сладък. Какво си яла?

- Недей... да ме изкушаваш.

- Отново шептиш и не искаш да се чуеш.

- Не се усмихвай така самодоволно.

- Позволи ми да те целуна.

- Не се приближавай толкова.

- Но дъхът ти сам ме подканя.

- Лъжец.

- Позволи на моят дъх да ти докаже, че не лъжа.

- Не.

- Този път се замисли. Позволи ми да те целуна.

- Не.

- Позволи ми...

- Сега ти шептиш...

- Позволи...

- Добре.

© Ани Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бива ли, аз така си го обичам.
  • какво става когато прочетеш диагонално нещо което е написано ... диагонално ...

    една бяла точка ...

    не ми хареса ...
  • Еее,много ти благодаря. Обичам дълги и смислени коментари.А забележката за шепненето беше смислен и сега като се замисля - твоят вариант наистина е добър, благодарим много отново,особено че си прочел и другите
Предложения
: ??:??