Диалогично
- Здравей.
- Здравей.
- Как си?
- Добре. А ти?
- Също. Какво правиш?
- Описвам устните ти с език.
- Недей.
- Защо? Не ти ли харесва?
- Недей.
- Не ти ли харесва?
- Ох... харесва ми.
- Последното го прошепна. Не искаше да го чуя ли?
- Не, по-скоро аз не исках да го чуя.
- Защо?
- Защото си далеч.
- Ето ме, пред теб съм, искам да те целуна.
- Не се прави на две и половина. По-леко, ще ме смачкаш.
- Не още. Ако се приближа още малко, ще ми позволиш ли?
- Не.
- Защо?
- Защото си далеч.
- По дяволите, дъхът ти е сладък. Какво си яла?
- Недей... да ме изкушаваш.
- Отново шептиш и не искаш да се чуеш.
- Не се усмихвай така самодоволно.
- Позволи ми да те целуна.
- Не се приближавай толкова.
- Но дъхът ти сам ме подканя.
- Лъжец.
- Позволи на моят дъх да ти докаже, че не лъжа.
- Не.
- Този път се замисли. Позволи ми да те целуна.
- Не.
- Позволи ми...
- Сега ти шептиш...
- Позволи...
- Добре.
© Ани All rights reserved.
