Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществувала Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Стефания. Красива била тя и имала нежно сърце.  Помагала на всеки изпаднал в беда без да се замисли дори. Имала дълги тъмни коси, чипо носленце, което издавало нейния весел нрав и много големи и красиви очи. Била най-красивата Принцеска от Приказната гора. Всички горски обитатели я обичали, а и тя обичала всички. Понякога, когато лунните лъчи докоснели гората и нейните пърхащи мигли, тя потъвала в съзерцание на небесната красота и се отдавала на мечти.
Мечтаела нещо да се промени в живота й, така изпъстрен с игри и весели случки с горските елфове, феи и принцеси малки, големи и още по-големи. После заспивала погалена от лунните лъчи и сънувала прекрасни сънища погалени от полъха на мечтата. Един слънчев ден принцеса Стефания отишла навътре в Приказната гора. Неусетно попаднала в самия център на гората. Огледала се и видяла една Порта. Портата леко открехната сякаш я подканяла да я отвори. Любопитството в нея надделяло и тя я отворила. И оттам... оттам излезнало едно зелено създание с големи и добри очи, приличало на гущерче, но не било гущерче, а Динозавърче от старите и отминали времена. То я поогледало и се усмихнало с чаровна и закачлива усмивка. Усмихнала му се и тя. А после се заиграли на гоненица сред пъстрите цветя и големите и стари дървета. Неусетно и за двамата настъпила нощта. Динозавърчо я прегърнал и така изкарали нощта под огромно дърво и в топла приятелска прегръдка. Така той не позволил на студения вятър да разболее прекрасната принцеса Стефания. Портата деляла Приказната гора от Страната на динозаврите. На сутринта, когато слънчевите лъчи докоснали очичките на принцесата тя се събудила и щом отворила очи се усмихнала на Динозавърчо.
- Искаш ли да те отведа в нашата гора? - попитал той.
- Добре - доверчиво казала Принцесата.
- А, не те ли е страх?
- Не, щом съм с теб, не ме е страх от нищо на света.
Така отговорила малката принцеса.
Динозавърчо кимнал с глава. Качил я на гърба си и я отвел далече далече от Приказната гора. Неотлъчно бил до нея, пазел я от всичко което можело да я застраши или уплаши, а тя го обикнала с цялото си сърце. Пътували дълго, толкова дълго, че се изтощили от пътешествието. Пристигнали в страната на Динозаврите. Красотата на суровата природа и богатата растителност там, както и големите вечни скали породили много въпроси и принцеса Стефания питала, питала, докато умората не надвивала и двамата и те намирали заслон под който се приютявали. Почти стигнали до края на страната на динозаврите. Принцесата се запознала  с огромни птици и влечуги.Също така двамата пътешественици видели съкровища, до които никога не се била докосвала човешка ръка. Динозавърът направил герданче от бисери на принцеса Стефания. Когато пристигнали на края на гората, в която живеели динозаврите видели друга огромна порта. Тази порта водела към страната на Желанията. Спрели се те двамата. Замислили се.
Да преминат ли от другата страна или да стоят тук? Но и в двамата туптели сърца изпълнени с желание за чудеса и решили да преминат от другата страна на вълшебната Порта. А докато пътували през страната на динозаврите годините минавали неусетно. Дните прекарани там се равнявали на години. Принцеса Стефания била пораснала и станала красива девойка с ослепителна усмивка и дълги коси до петите. Доброто й сърце не се променило. Динозавърчо я обичал безкрайно и бил готов живота си да даде за нея, ако се наложи. Той бил станал огромен и силен динозавър с голямо и смело сърце. Навлезли те отвъд другата страна на Портата, която водела към Страната на желанията.
Динозавърът попитал:
- Имаш ли желание, мила принцесо?
- Имам желание - усмихнала се тя и го погалила по зеленото гръбче.
- Пожелай си го и то ще се сбъдне.
Тя го погледнала с очи изпълнени с любов и казала:
- Искам да се превърнеш в Човек и да ме обичаш до края на дните си, а ако не е възможно нека аз стана динозавър като теб.

И чудото станало! Все пак били на прага на вълшебната страна, където и най-невъзможното желание е възможно да се сбъдне. Стефания си останала принцеса, а обичаният от нея динозавър се превърнал в красив и млад Принц. И там, далече, далече от Приказната гора, от другата страна на гората на Динозаврите при Портата, която отвежда в страната на желанията се случило чудо. Бъдете сигурни, че принцесата с име Стефания и Принцът живели щастливо до края на дните си. И знаете ли защо? Защото се обичали, любовта им била чиста и истинска, а когато две сърца се обичат по този начин и са изпълнени с доверие едно към друго намират пътя към сбъдване на желанията и сила да покорят света.