Беше един горещ, зноен ден в началото на месец юли. Температурата на въздуха не мога да зная, защото тогава го нямаше Минчо Празников. Единственото метеосъоръжение в града беше грамадния термометър, който се намираше на стената между аптеката на И. Симеонов и хотел - ресторанта “Белата мечка”. За съжаление някоя "Умна глава" нареди да се махне термометъра и съдбата му не ми е известна.
Та през този ден новоназначеният директор седеше в кабинета си на току що национализираното предприятие. Кабинета му беше една обикновена стая, само бюро и няколко стола. Зад бюрото на стената висеше портрета на Йосиф Висарионович, а срещу него, над вратата го гледаше мило Георгий Михайлович. Не липсваше и Славчо Трънски с каскет и шмайзер в ръце. Както виждате, един скромен кабинет с още по-скромен директор. Седи си директорът, облечен в сини дочени дрехи на един стол. Под стола се намираха гумените му цървули, които носеше на бос крак. До стола един леген със студена вода, в която директорът си беше на ...