14.12.2007 г., 21:27

[Disneyland] или Мисли в метрото

1.2K 0 1
3 мин за четене
Подреди ме.

Подреди мен и мислите, които като боси призраци в метрото ме преследват, не ми дават нито да спя, нито да не спя, моите разбъркани мисли, боси призраци с пари в джобовете, но предпочитат да ходят без обувки... по-икономично било.

Вземи всички тези думи, тук, на този лист и ги подреди, моите думи, моите мисли в метрото...

 

...

 

Гледаме се един друг.

Защо да говорим след като очите казват Всичко?

Всъщност – сбъркал съм вратата: виждам знаци, където ги няма...

 

...

 

Не те разбрах, прощавай... На латински ли говориш?, попита ме вътрешният ми глас.

Не, на старогръцки.

Още по-лошо.

 

 

...

 

Наистина ли си мислеше,

че

 

аз + ти

 

е израз с положителен

отговор, наистина ли си мислеше?

 

Очите ми не могат да бъдат надменни,

но думите ми могат.

 

 

 

 

 

 

...

 

В метрото винаги нещо се случва/счупва, дори и да не изглежда така...

 

...

 

На любовта обувката е скъсана, затова никой не я иска.

Не иска любовта или не иска обувката?, пита ме вътрешният ми глас.

Не зная...

А някой пита ли любовта какво иска?!

 

...

 

[Disneyland] никога не е било такова приятно място за живеене...

 

[Disneyland] в главата ми:

 

аз живея в измислен свят, където вие не можете да влезете, където няма страх, има само музиката, която е в ушите ми, значенията на текстовете и думите, казани през деня, ми се изкривяват, всичко е цветно, разбъркано, разпиляно, омотано в слънчеви лъчи, там мислите се надбягват една с друга, надхвърлят се, там прехвърлям като страници на книга отдавнаслученостите и ги изпивам на един дъх отново и отново, там, в моя свят паважът на тротоара всъщност е огромна пропаст и всеки път, когато слизам от него, скачам със засилка, трите разбити плочки близо до спирката на „Княз Борис”, наредени една след друга на зигзаг всъщност са камъни в невидимо поточе и за да премина това поточе, всеки път трябва да стъпвам по тях, там линиите на плочките на „Алабин” всъщност са тънки жици, по които ходим без да гледаме в краката си, без да гледаме лицето на земята, дърветата милват с клоните си връхчетата на косата ми и можеш да докоснеш облаците с ръка, достатъчно е да се надигнеш на пръсти...

 

Наистина... [Disneyland] никога не е било такова приятно място за живеене…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Необяснимо...и прекрасно

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...