Дияна

  Илия Белчев бе висок , тъмнокос, млад мъж . Едва бе завършил гимназия , а вече му бе дотегнало от живота . Беше решено- ще се самоубие! Нима имаше смисъл да продължава да живее в този мрачен свят ? С всички тези лоши хора . С всички тези нещастни случайности . Не , не можеше да издържи това .

 Беше залез „ Аз ще си отида заедно със слънцето , така то вечно ще свети над мен и ще озарява пътя ми , тогава ще съм завинаги щастлив, завинаги !“  помисли си той . Взе две дебели въжета и потегли към близкия парк , където възнамеряваше да сложи край на живота си . В края на парка имаше голям и дълбок язовир . 

  Илия застана на ръба на язовира .

- Е най – накрая дойде и моето време за вечно спокойствие !- каза си той .

 С първото въже върза краката си , а с второто ръцете си . Той беше готов за така жадувания край . С всичка сила отскочи от ръба и падна във водата .

-Свърши се ! – мислеше си той . 

 Усети как дробовете му ще се пръснат . Издиша . От устата му се надигнаха мехурчета . Със сетни сили се опита да вдиша , но вече беше под водата . Гърлото и дробовете му пореха . Направо горяха . 

 По ирония на съдбата , по това време единайсетокласничката Дияна , която през лятото работеше като спасителка на плажа , разхождаше кучето си , около язовира . Кучето й усети давещия се и  започна да лае . 

-Какво има момиче ? – попита Дияна 

 В този момент забеляза надигащите се мехурчета , веднага скочи във водата . Отвори очи и зърна гърчещото се под водата момче .

  Тя бързо го сграбчи и го измъкна на повърхността , а той започна да изкашля вдишаната вода . Най – накрая успя да си поеме дъх и първите му думи бяха . 

-Защо го направи ? Защо се месиш ? 

-Така ли благодариш ? – нацупи се Дияна 

-Сега трябва да го направя отначало , заради теб ! Почти се беше свършило ! – развика се Илия 

-Сам ли си го причини ? – попита ококорено 

-Да ? Не е ли повече от ясно ? Да виждаш някой друг наоколо? Какво по ….

 В този момент кучето на Дияна започна да хапе въжетата на краката му , в опит да ги махне.

-Аааа – извика той – махай се , махай се , откачено животно , откачено като стопанката си , къде се месите , където не ви е работа – мърмореше Илия

-Какво ти става ? – скара му се тя 

-Какво ми става ли ? Не ми се живее повече ! Не и в този проклет свят! 

-Ами промени го , щом е проклет ! – изкрещя ядосаната девойка 

  Илия замлъкна , удивен от думите на момичето. Замисли се и после попита с мек глас :

-Нима мога да променя света ? 

-Поне за някого .- отвърна 

-Благодаря – смотолеви замислено той 

        Мина месец . Два . Три . 

  През изминалото време двамата бяха непрекъснато заедно . Илия от своя страна бе станал пожарникар . Променяше света. Поне за някого . Също и изкарваше пари по този начин . Парите , с които купуваше на Дияна цветя , шоколад , сладки лимонади и лакомства за кучето й . Обожаваше я , искаше да се ожени за нея . 

  Една вечер се разхождаше около язовира . 

-Тук се очакваше да бъде края , а се превърна в начало . Невероятно , просто невероятно – хилеше се Илия 

 Тогава я видя . Дияна . Дияна , която правеше секс с друг мъж . Ръцете му , държащи крехкото й тяло ,. Запушваше устата й . Деяна се гърчеше под него .

Толкова ли й харесваше ? 

 Илия избяга . Не можеше да понесе да гледа и минута повече  . Тичаше из парка , тичаше . Прибра се . Взе най – острия нож от кухнята и се запъти към къщата на Дияна . Стаята й светеше. Застана пред прага и й се обади : 

-Слез!- каза й с ледено- студен глас.

След секунди тя слезе . Беше по нощница . Плачеше.

-Обичам те , Илия ! Обичам те!- викаше тя в истерия 

-Лъжкиня! Значи всичко е било лъжа? – изсъска той през зъби и заби ножа в сърцето й .

    Веднъж. Два пъти . Три пъти 

 Тялото на Дияна се стовари на земята . Крайниците и потръпваха , но тя вече беше мъртва . Илия гледаше с празен поглед . Стоеше там . В далечината се виждаха сини светлини. 

Идваха по- близо , по- близо .

  -Илия Белчев , арестуван сте за убийство- каза полицая зад него 

 Илия не помръдна , не мислеше , беше в транс. Отведоха го с белезници , в патрулка . Прекара нощта в ареста. 

 Сутринта един полицай дойде при него.

-Мисля , че трябва да видиш това !- каза полицая и го отведе.

  Качи го в патрулката и потеглиха . Не след дълго пристигнаха . Паркираха пред съда . Илия дори не се замисли къде го водят . Животът му бе свършил още снощи – на язовира . Влязоха в залата и лед смрази сърцето на Илия , когато чу съдията да казва : 

-Ивайло Мартинов , вие сте осъдени на 5 години затвор , за изнасилването на Дияна Апостолова !