Дневникът на едно излекуване- част 9
32
Никой не се обаждаше...
Включих си и мобилния, но...светът бе забравил за мен.
Какво друго ми оставаше, освен да продължа да се мотая из гарсониерата. Не ми се искаше да звънна аз на някоя от приятелките си. В това състояние можех единствено да натоваря и тях. Пък и още не бях готова да им разказвам...
Чудех се какво ли прави Марти в момента. Минало беше достатъчно време, за да се впусне в нова връзка. Печалният му опит от паметната вечер на моето безумие едва ли го насърчаваше да мисли за мен.
Горе-долу същото се беше получило преди това и със смешния ми годеж. Смешен си беше – резултат на пиянски бас. Въпрос на чест беше да го спечеля, дори и след като изтрезнях. А след един ден осъзнах какво означава това и се натрясках толкова жестоко, че три дни лежах в полуживо състояние. Естествено, родителите на младежа го притиснаха и годежът беше развален. И слава Богу!
Мда-а, никой не обича пияниците, освен за една – две вечери.
Не бях пила от времето ...