Ето ти една приказка:

Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.

Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той откраднал с много подкупи на прислугата, а императорът спял непробудно, упоен, до като лакеят изпълни своя план.

И така той се явил и поискал ръката на принцесата. “Татю” изпълнявал всичките и’ желания, а тя веднага, доволна, се съгласила.

След като се оженили, тя открила кой е, но вече било късно, защото тя била непразна. Вместо в дворец, тя била заведена в една долнопробна страноприемница, която се намирала до гробищата в края на града. Принцесата живяла там мизерно, в крайна бедност.

Единствената надежда била да роди син, та лакеят да потърси по – приличен дом за наследника си. “Татю” помагал, колкото може, но вече не искал да я върне при себе си, защото го било срам от хората. За нещастие тя родила дъщеря и нещата станали още по – зле. Лакеят дори не искал да погледне роденото и решил да го прокуди.

“Татю” взел роденото, та да може Принцесата да потърси щастието си другаде, но задържали нежеланото, за да може да се иска откуп, ако този направи разводно писмо.

Минало време, роденото пораснало и взело да пречи, но до като растяло се погрижили добре за него – да не създава проблеми, да се махне, да не се разплоди, че да умножи кръвта на лакея, да няма нищо и най – добре да вземе да умре.

И всико това станало. Само че, нито Принцесата намерила щастието, нито роденото и’ донесло откуп. Лакеят дал, все пак, разводно писмо и я отпратил без нищо, а роденото никой не го щял от тях, но Принцесата го задържала за драма и сериал пред хората.

Минали години и злощастните младоженци – разведени се усетили, че от цялата тая работа, май само роденото имало някакъв смисъл и почнали да го дърпат, всеки на своята си страна, само че, след толкова страдания и беди, то не щяло да вземе ничия страна, а само им отдавало дължимото уважение.

Лакеят така и не могъл да се ожени, а Принцесата се задомила с един каруцар и още по – зле, ама вече нямало накъде, че годинките се натрупали и старостта и самотата чакали пред вратата.

А роденото, то отнесло цялата горчилка на тази провалена приказка, всички последици на врачки, баячки и лоши орисници, дето, по молба, се погрижили да не попречи на Принцесата.

И, да не забравя, в младостта си Принцесата мачкала всички и особено две братовчедки, сестрини дъщери на майка и’ и така те до като гледали как Татю милува роденото, тъпче го с лакомства и отрупва с играчки, а те стоят гладни и чакат да се нахранят с трохи от трапезата на господарите, се родила безумна омраза в сърцата им насочена към роденото.

По – голямата била умна и надарена. Тя използвала всичките си умения, за да си отмъсти на роденото и успяла. Мислела си, че така ще нарани Принцесата, но като видяла, че това нищо не променило, защото Принцесата обичала най – много себе си, съжалила за стореното, но било късно. Така омразата отстъпила място на покаянието и приемането. Двете братовчедки осъзнали, че и то е жертва като тях.

Наследницата: Тя простила на всички, до като търсела своя дядо / Татю/ в селенията на отвъдното, дето я пратили набързо, но не го намерила. Вместо него я намерил един Ангел Леон и я извел в живота отново.

“Аз съм твоят Лъв – Леон – рекъл – и ще те пазя от врагове! Върви в света и лекувай болката дето сама си изпитала, прощавай и не се гневи, ако се гневиш моли за прошка! Този завет ти давам, внимавай! Не бой се, Аз ще те пазя!”

И тя се събудила в света.

Край на приказката...