m770921
27 резултата
Една млада жена чакала на спирката тролей N 5. Това и' било любимото число, а и транспорта до дома и'. Изглеждала угрижена, в ръцете си стискала малка икона на Богородица. Било Голяма Богородица. Изведнъж се появило едно стандартно бабе с пазарска количка и, естествено, се завряла до момичето. Гледа ...
166
1
Имало едно китно селце. В близост растяла брезова гора. Красота, но една от всичките брези била специална. Тя светела като фосфор през нощта и кората ѝ била толкова бяла, че и пресният сняг изглеждал сив, когато отрупвал нозете ѝ. Хората вярвали, че като откъснат от ресите ѝ ще им се сбъдне всяко же ...
463
Ако имах повече време, щях да напиша книга само за теб! Ако имах повече време, щях да ти пускам романтична музика преди сутрешното кафе! Ако имах повече време, вечерята щеше да осветена от ароматни свещички! Ако имах повече време, щях да работя по - малко, за да ходим на разходка в парка! Ако имах п ...
184
Един, млад, преуспяващ учен мъж отишъл на почивка в един район, известен със селския туризъм. Този, не че изобщо нещо духовно допускал, за него всичко било квантова физика, атоми, молекули, теории, но изведнъж се почувствал отпаднал и "нефункционален". Един колега му споменал за това място и този от ...
461
Д-р Вили, така се обръщаха към него всички, защото той държеше на това.В същност зад леко шеговитото и почти като псевдоним, обръщение, седеше една сериозна и сложна личност на гений.Професор Виолет Александров бе един от най-добрите психиатри, уникален в своята област, носител на множество награди ...
401
Наскоро осъзнах в какво се корени проблема на моите физически страдания. В същност моите душа и тяло са така силно свързани, повече от на всеки друг човек, но с обратен полюс. Липсва какъвто и да било синхрон между двете. За това мъките и страданията са огромни. Това осъзнаване ми помогна да се закр ...
200
Понякога сърцето ми е в болезнената хватка на мъката от загубата ми. Тази загуба, която заличи един цял живот, пълен с мечти и планове.
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на ...
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на ...
285
Човекът често си задава различни въпроси от типа: “ Какво би било ако….
- можех да пътувам във времето
- имах цялото познание за света
- можех да отида в космоса
- можех да видя близките на сърцето ми, които не са вече сред нас?”… и така до безкрайните варианти на нашия ум, който винаги търси, винаг ...
- можех да пътувам във времето
- имах цялото познание за света
- можех да отида в космоса
- можех да видя близките на сърцето ми, които не са вече сред нас?”… и така до безкрайните варианти на нашия ум, който винаги търси, винаг ...
346
2
- Обичаш ли ме ? - попитала гугутката своя другар в живота.
- Не знам! - отговорил той. - Не познавам чувство различно от това да мисля само за теб и сърцето ми да бие само за теб. Може би е това, как мислиш?
- Не знам. - отвърнала тя. - И аз не познавам чувство различно от това да те гледам и да по ...
- Не знам! - отговорил той. - Не познавам чувство различно от това да мисля само за теб и сърцето ми да бие само за теб. Може би е това, как мислиш?
- Не знам. - отвърнала тя. - И аз не познавам чувство различно от това да те гледам и да по ...
240
1
Видях на пролетта сълзите
и тъжен спомен се усмихна в мен,
премяната дъждовна на брезите
и стария, угрижен клен.
Замира песента в тревите ...
и тъжен спомен се усмихна в мен,
премяната дъждовна на брезите
и стария, угрижен клен.
Замира песента в тревите ...
235
1
Ето ти една приказка:
Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.
Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той о ...
Имало едно време една “Принцеса на Татю”, която била отгледана с правото да си мисли, че и’ се полага император за съпруг.
Но един обикновен лакей, прост и недодялан, много я харесал и я съблазнил с измама. Облякъл одеждите на императора и сложил короната му, но тези неща той о ...
307
1
1
“ Помниш ли тази сапунерка? Тя е почти на 39 години. Вече се е пукнала и е стара, за това съм я залепила с тиксо, да не се разпадне.
Сигурно си забравила историята и’, аз я помня. Живеехме още с баща ми. Аз бях в 1 – ви клас, там някъде, не много малка. Тази луксозна сапунерка се появи един ден с ощ ...
Сигурно си забравила историята и’, аз я помня. Живеехме още с баща ми. Аз бях в 1 – ви клас, там някъде, не много малка. Тази луксозна сапунерка се появи един ден с ощ ...
158
Не помня то къде остана,
изгубено в отломъци сърце,
збравено и с нелечима рана,
принудено по пътя си да спре.
Не ще го търся, нито ще го моля! ...
изгубено в отломъци сърце,
збравено и с нелечима рана,
принудено по пътя си да спре.
Не ще го търся, нито ще го моля! ...
655
1
Денят беше ужасно забързан, повече от обикновено. Може би всеки е трябвало да провери астррологичната прогноза, преди да предприеме каквото и да било.Тинейджърката се прибираше със своя съученичка и доверена приятелка след досадните класни занимания, няколко, от които бяха пропуснали, за да пушат на ...
502
Пролетният дъжд се сипеше неуморно в безкрайна, тупкаща песен. Обливаше всяко достъпно кътче и най-вече скромната, импровизирана градинка, сгушена пред входа на 14-етажен блок. В занемарената обител на растенията се мъдреше малко, люляково дърво. То се опитваше да приглася на пеещите дъждовни капки, ...
332
В есенната тъжна утрин тополите безпомощно размахваха ръце. Те сякаш молеха за още малко време, преди да изпаднат в зимното вцепенение. Някъде се долавяше слабият звук на уморена гугутка, която смирено изпраща лятото. До огромната зелена порта на скромна, провинциална къща стоеше малко момиченце. То ...
394
В късният следобед, на едно отминало лято, две 5-годишни дечица седяха едно до друго, на червената синджирена люлка в двора на детската градина. Слънцето се покриваше с пухената завивка на облаците и се подготвяше за своя сън. Люлката спокйно поскърцваше, направлявана от малките крачка на момчето и ...
525
Родих се нежелана, хората, които ме създадоха искаха момче или дете, но не мен.
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...
515
1
- Здравей, Еди!
Никога не го бе назовавала по малко име.
- Лайла, направи ме толкова щастлив! Само, ако знаеше...
Хейс я обсипваше с безброй целувки.
- Едгар, ще ме задушиш. Толкова силно си ме притиснал. Тук съм, няма да избягам! ...
Никога не го бе назовавала по малко име.
- Лайла, направи ме толкова щастлив! Само, ако знаеше...
Хейс я обсипваше с безброй целувки.
- Едгар, ще ме задушиш. Толкова силно си ме притиснал. Тук съм, няма да избягам! ...
501
- Г-н Хейс, добър вечер! - приветлив женски глас се усмихваше от другата страна на телефона.
- Слушам Ви!
- Вашето такси Ви очаква пред дома Ви, моля бъдете точен , тъй като групата пред магазина вече Ви очаква. Приятно изкарване!
Разговорът прекъсна преди да може да реагира по какъвто и да било нач ...
- Слушам Ви!
- Вашето такси Ви очаква пред дома Ви, моля бъдете точен , тъй като групата пред магазина вече Ви очаква. Приятно изкарване!
Разговорът прекъсна преди да може да реагира по какъвто и да било нач ...
487
- Ако в няколко думи бих могъл да изплача мъката си и да се оттърся от сторените грехове, не бих скъпил времето си, нито думите. Сега в духовния ми свят се шири голямо гробище, в което са погребани толкова много мечти на някои, от които не помня вече името. - така започна драматичната си изповед г-н ...
542
Мери Хариет пиеше сутрешното си кафе. Почувства се подтисната от ужасяващите репортажи. Превключи на друг канал, където фанатизиран свещник подробно обясняваше вредата от изправителните терапии на правителството, прилагани на престъпно проявили се личности, определени като обществено опасни. Той твъ ...
529
- Точно това те прави ужасно чаровен, мили, поне за мен.Черните ти къдрици ме накараха да се влюбя в теб.
- Трябваше да ги оставя дълги, за да съм сигурен, че няма да ме разлюбиш.
- Глупчо, тръгвай, че закъсняваш.
Роланд нежно прегърна жена си и страстно я целуна.Не искаше да я пусне, но тя леко го ...
- Трябваше да ги оставя дълги, за да съм сигурен, че няма да ме разлюбиш.
- Глупчо, тръгвай, че закъсняваш.
Роланд нежно прегърна жена си и страстно я целуна.Не искаше да я пусне, но тя леко го ...
558
Тъжен поглед се рее самотно
в бездънната синева
и душата почива охотно
в порив бляскав на доброта.
На антената сива, заспала ...
в бездънната синева
и душата почива охотно
в порив бляскав на доброта.
На антената сива, заспала ...
495
1
“Гробището за спомени” бе еманацията на правосъдната система в мегаполиса.Само по себе си това представляваше средство за екзекуция на осъдените, само че имаше не физически, а психологичен ефект. Машина, създадена чудовищно съвършена, която променя спомените и самоличността. Човек преминал през нея ...
469
Единственият шум в помещението се долавяше то жуженето на машините, много слабо като електрическа вълна. Зад стените на триизмерния куб полузаспали жени сортираха прането, пускаха гладачните апарати и приготвяха готовите поръчки.
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежу ...
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежу ...
532
В късната октомврийска вечер улиците бяха като мъртви лабиринти на иначе шумния мегаполис. Светещите реклами изглеждаха сюрреалистични, сгушени в ореолите на уличните светлини. Необичайна бе и тишината, застинала някъде във времето, което сега сякаш бе спряло.
Артемир - работник в обществена пералня ...
Артемир - работник в обществена пералня ...
518
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
