Дневникът- Преди пет години
Дневникът- Преди пет години
В килера на живота
скрих усмивката, която носех вместо грим.
Оставях на тъгата да избира с кого
какво и как, вечеряйки да споделим.
Тогава звънна телефонът.
Поканиха ме ( всъщност- заповядаха ми)
в друг град да ида на кафе, а канещата ме
бе малко ( или много?) луда-
изучено от мен дете.
Пораснало, но не съвсем щастливо,
редеше в някакъв забравен и от бога
магазин до шарените копчета, които
хората избираха, мечтите си, а те
ухаеха на сол, кураж и цветен дим.
Живееше, броейки си стотинките,
в претоплен градски дом,
на булеварда на усмивките
с приятелка и с някакъв
убийствено-проскубан шарен котарак.
Посочиха ми пътя.
Казваше се “Откровения”,
а аз ( не знаейки какво ме чака!)
покорно обещах да видя накъде той води.
( А за "довиждане" съм сигурна, че плаках.)
...
Съдба ли бе, или не бе съдба
войната, дето водя с всичките си неумения
в компютърния свят, спечелвайки
най- хубавите си приятелства-
приятелствата до живот?
…
И ето: приказката продължава.
Тук, в сайта, всеки миг си заслужава.
* в памет на wind 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
