Гняв, пазен вътре в теб,
изразен в рими... друг начин няма...
За любовта, която тайно мечтаеш,
са ти нужни двама.
Стената ти пълна с песни,
крещи за неща, които криеш от света,
но ето ти идея... защо не ги изречеш сама???
Изрисувани тетрадки със сърчица...
Но къде, по дяволите, ти е смелостта...???
Очакваш звездите да дойдат при теб,
без да се опиташ да ги достигнеш.
Знаеш, че не ги заслужаваш,
себе си ли заблуждаваш???