До последен дъх
Безкрайна е вълната наречена любов -
обхожда цялата земя
не я плаши вятър, небе, дълбочина.
гр. Перник, 2007г.
Лиза се връщаше у дома, тя държеше очите си сведени. С всички сили се стремеше да не гледа минувачите и да избягва техните погледи. Беше толкова щастлива, че не искаше никой да завиди на щастието й. Стремеше се да гледа само сивотата на бетонния тротоар, забързаните коли по платното за движение и малките цветни алеи, които обграждаха тротоара от дясната му страна.
С идването на пролетта короните на дърветата от градския парк се бяха обагрили с ярко зелен цвят, а профилите на къщите бяха посребрени от утринното слънце.
Тези багри приличаха на нейните мисли и отговаряха на душевната й потребност. Хладният вятър разрошваше косите й, но Лиза не му обръщаше никакво внимание. Видя просяк, който седеше на тротоара пред мраморните стълби на една голяма сграда. Имаше едро сбръчкано лице и очи пълни с дълбока надежда.
Лиза погледна в окъсаното мазно дъно на шапката му, б ...