До последен дъх

               Безкрайна е вълната наречена любов -

                                                 обхожда цялата земя

               не я плаши вятър, небе, дълбочина.

                                 гр. Перник, 2007г.

             Лиза се връщаше у дома, тя държеше очите си сведени. С всички сили се стремеше да не гледа минувачите и да избягва техните погледи. Беше толкова щастлива, че не искаше никой да завиди на щастието й. Стремеше се да гледа само сивотата на бетонния тротоар, забързаните коли по платното за движение и малките цветни алеи, които обграждаха тротоара от дясната му страна.

           С идването на пролетта короните на дърветата от градския парк се бяха обагрили с ярко зелен цвят, а профилите на къщите бяха посребрени от утринното слънце.

           Тези багри приличаха на нейните мисли и отговаряха на душевната й потребност. Хладният вятър разрошваше косите й, но Лиза не му обръщаше никакво внимание. Видя просяк, който седеше на тротоара пред мраморните стълби на една голяма сграда. Имаше едро сбръчкано лице и очи пълни с дълбока надежда.

           Лиза погледна в окъсаното мазно дъно на шапката му, бръкна в джоба си и подаде на просяка долар и няколко цента.

           Той и благодари с голяма беззъба усмивка, тя също му се усмихна и с бързи крачки тръгна към вкъщи. За миг си помисли, че ако даваше толкова пари на всеки срещнат просяк, щеше да се разори, но точно в този момент това изобщо не я интересуваше. Искаше й се колкото се може по-бързо да се прибере в къщи, да звънне в офиса на Дейвид и да му съобщи приятната новина.

          Рано сутринта беше излязла, за да отиде на лекар. От няколко дни и прилошаваше сутрин, но нищо не беше споменала пред него, за да не му дава напразни надежди, докато не бъде напълно сигурна.

          Бяха женени от една година и повече от всичко на света искаха да имат дете, но до този момент надеждите им бяха напразни.

          Не можеше да опише радостта си, когато докторът и съобщи, че е бременна във втория месец, и то с близнаци.Ето, че мечтата и на двамата се сбъдваше. Имаха щастлив брак и се обичаха повече от всичко на света, но мисълта, че може би няма да има деца, не й даваше покой.

          Дейвид се опитваше да я успокои, че всичко ще бъде наред, но тя не можеше да бъде спокойна, до тази сутрин.

           Влезе в тях толкова зачервена и запъхтяна, че едва си поемаше въздух. Отиде до каната, напълни една голяма чаша с вода и я изпи на един дъх.

            -Франческа тук ли си?

            Франческа работеше при тях като икономка от една година.

            Лиза се беше запознала с нея случайно в едно заведение.

Франческа идваше от провинцията, за да си търси работа и Лиза веднага я нае. Хареса я от първия момент, защото беше израснала в бедно семейство, точно както и тя самата, а и бяха на една възраст. Само след месец, вече Лиза възприемаше Франческа не като икономка, а кото приятелка.

            За тази една година от слабичкото деветнадесет годишна момиче, дошло от провинцията да си търси работа, Франческа се беше превърнала в прекрасна млада жена.

           Лиза и Дейвид и бяха дали отделна стая, защото нямаше къде да живее, а в отплата тя помагаше в домакинството на Лиза. Почти непрекъснато бяха заедно, споделяха си всичко, но за бремеността й дори и тя не знаеше.

           -Какво има Лиза, защо си толкова червена, да не ти е зле?

           -Ела и седни, направо няма да повярваш като ти кажа. Мислех да кажа първо на Дейвид, но не издържам повече.

           -Хайде, Лиза, казвай вече, не ме дръж в напрежение, плашиш ме.

           -Не се плаши, това, което ще ти кажа, е най-хубавото нещо, което може да ми се случи.-Бременна съм, с Дейвид ще си имаме близнаци. Кажи, че е страхотно! От толкова дълго време искаме дете, а сега ще си имаме две...Това е най-хубавата новина, която си чувала, нали?

           Лиза не видя, че по лицето на Франческа премина мрачна сянка, беше толкова щастлива, че не забеляза болката и омразата в погледа й. Но Франческа бързо се съвзе от първоначалния шок, стана и прегърна Елиза с широка усмивка.

          -Разбира се, че се радвам, миличка, просто новината ми дойде малко неочаквано, ти наистина го заслужаваш.- Много се радвам за теб, Лиза,наистина.-Кога смяташ да кажеш на Дейвид?

           -Ами мисля довечера да го изненадам с една романтична вечеря и тогава да му кажа, ти как мислиш?

           -Това е добра идея, със сигурност ще бъде приятно изненадан.

           -Да,и аз така мисля. Виж, Франческа, ще те помоля да изстудиш една бутилка от най-хубавото шампанско и да приготвиш за вечеря нещо по-специално. Сложи масата за двама и гледай да не забравиш свещите. Аз ще си взема една гореща вана и ще звънна на Дейвид, след това си свободна за цяла вечер, излез и се забавлявай. Трябва по-често да излизаш, да си намериш приятел, да се влюбиш, защото да обичаш и да бъдеш обичан е най-прекрасното чувство на света.

           - Не се притеснявай за мен. Лиза, всичко е наред.- Рано или късно ще срещна подходящия човек. Добре, аз се заемам с вечерята, а ти отивай в банята, защото е вече четри часа.

            Лиза се затича към банята и не можа да види сълзите в очите на Франческа, които потекоха като река в момента, в който тя затръшна вратата на дневната. Тя не знаеше, че сърцето на Франческа вече беше заето, но тази любов е просто невъзможна, особено сега.

          -Ало,здравей, скъпи. Какво правиш?

          -Здрасти, Лиз. Какво има, да не се е случило нещо?

          - Няма нищо, Дейвид, спокойно. Исках само да те помоля, ако можеш да се прибереш малко по-рано тази вечер, имам страхотна изненада за теб.

          - Хей, миличка, звучиш доста въодушевено.- Какво става?

          - Когато се прибереш, ще разбереш, скъпи, не настоявай повече, защото нищо няма да ти кажа.

          - Сега вече наистина ме заинтригува, малката.- Виж, имам още една среща и до час-два съм при теб. Така става ли?

          - Страхотно, ще те чакам. Обичам те, Дейвид.

          - И аз те обичам, Лиз.

          Дейвид затвори телефона и се загледа през прозореца. Офисът му се намираше на двадесет и четвъртия етаж и от тук колите му се виждаха като детски играчки. Натовареният график на Ню Йорк направо го побъркваше. Така му се искаше да отидат с Лиза в ранчето, където бе израснал. Липсваха му чистият въздух, мирисът на коне и безкрайните зелени поля. Като дете си мислеше, че там небето е най-синьо, а слънцето грее най-ярко. Но засега не можеше да напуска града. Имаше още много работа, която трябва да свърши. Откакто баща му почина, всичко вървеше с главата надолу. Преди половин година майка му Грегория се разболя тежко и след дълго боледуване почина. Баща му Едуар, истински обичаше съпругата си и не можа да понесе загубата й. Занемери корабостроителницата, която притежаваха, като я докара почти до фалит. Започна да пие почти непрекъснато и накрая го намериха в една от конюшните. Брат му Майкъл беше едва двадесет годишен и целият товар падна върху плещите на Дейвид. Бързо успя да вдигне фирмата на крака с помоща на най-добрият си приятел Хенри. С него израснаха заедно като деца и когато Дейвид имаше най-голяма нужда от приятел, Хенри му подаде ръка. В знак на благодарност, Дейвид го направи съдружник във фирмата, която процъфтяваше с всеки изминал ден.

         Навън вече се смрачаваше, когато се почука на вратата.

         - Шефе, господин Донован отмени срещата. Каза ми да ви предам, че в близките дни ще ви се обади, за да насрочи друга.

          - Добре, Меги, благодаря ти. Можеш да си тръгваш.

          Дейвид взе ключовете от колата и тръгна към паркинга. Не беше разбрал кога е станало толкова късно. Когато излезе навън луната светеше ярко в тъмното небе, разпръсквайки нежната си сребриста светлина над мрачния среднощен Ню Йорк. За началото на април вечерта беше необичайно студена.

         Плътно загърнати в палтата си, хората бързаха по улиците, нетърпеливи да привършат работата си и да се приберат в топлата сигурност на своите домове. Бързаха дори онези, които  не ги очакваше топъл и уютен дом, тъй като беше нощ на дълбоки сенки, на свирещ вятър и на неясен шепот. Това го подсети, че трябва да побърза. Лиза го чакаше и вече беше нетърпелив да разбере, какво беше намислила този път. Винаги успяваше да го изненада с нещо приятно, но напоследък беше някак потисната. От доста време вече се опитваха да имат дете, но все не се получаваше и това я правеше нещастна. Отдавна не беше говорила с такъв ентусиазъм и това още повече изостри любопитството му. Затова натисна педала на газта и потегли към къщи.

         - Здравей,скъпа, прибрах се.

         Когато чу, че входната врата се отваря. Лиза се втурна към нея, хвърли се на врата на Дейвид и започна да  го обсипва с целувки. Той я вдигна високо над главата си и я завъртя. Изглеждаше толкова щастлива, че не можеше да повярва на очите си.

          - Хей, миличка, какво се е случило?

          -Потърпи още малко и ще разбереш , скъпи- А сега си затвори очите!

          Когато Дейвид отвори очи, видя, прекрасно подредената маса и ахна от изненада.

          - О, Лиз, прекрасно е!- Но какъв е поводът?

          - Не бързай, скъпи, бъди по-търпелив, да вдигнем тост и ще ти кажа. Би ли отворил шампанското!

          Дейвид започна да отваря бутилката, като не откъсваше поглед от нея. Беше по-прекрасна от всякога. Очите й се смееха като утринна зора, косите й ухаеха на лято, а тялото й излъчваше неподправена страст. Разля пенливата течност в чашите и подаде едната на Лиза.

         -Ето, скъпа, заповядай. За какво ще вдигнем тост?

         - Вдигам тост за нашата сбъдната мечта, Дейвид. Когато ми предложи да се оженим, ти ме направи най-щастливата жена на света, но знаеш, че съкровеното ми желание беше да имам дете от теб. И днес това желание се осъществи. Ще си имаме бебе, скъпи.

         - О, Лиз това е невероятно! Кога разбра?

         - Ами от няколко дни не се чувствах много добре и затова днес отидох на лекар, а той потвърди, че съм бременна, и то с близнаци. Страшно ми се искаше да дотичам в офиса и да ти кажа, но реших да ти приготвя романтична вечеря, за да те изненадам. Прекрасно е, нали, най-после ще те даря с дете.

         - Лиз, толкова се радвам, че отново те виждам щастлива.

         Дейвид заобиколи масата и отиде при нея. Прегърна я силно и започна да я обсипва с целувки. -О, миличка, толкова те обичам.- Той протегна ръката и погали косата й. Бавно измъкна единствената игла, която сякаш магически я държеше вдигната нагоре.

        Дългите коси се разпиляваха върху раменете й. Гъделичкащият допир на косата и му доставяше  голямо удоволствие. Дейвид хвана лицето й между двете си длани и го повдигна нагоре. Прокара палеца си по влажните й устни, разтвори ги и докосна леко с език зъбите й. Плъзна ръката си надолу по шията чак до гърдите й. Пое ги в ръцете си и ги погали нежно, докато връхчетата им се втвърдиха. Устните им се сляха в гореща целувка. Цялото тяло на Лиза трепереше.

      Дейвид я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Сложи я внимателно в леглото и не откъсваше очи от нея. Започна да я целува нежно по шията. Лиза лежеше сред възглавниците, облечена в ориенталска коприна и наблюдаваше със страхопочитание как той издърпа блузата през главата си и я хвърли безгрижно на земята. Всеки мускул по загорялата му кожа се движеше, докато той сваляше колана си. Дейвид насочи устните си надолу и започна да си играе нежно с връхчетата на гърдите й. Ръцете му се свиха в нежно любовно движение около кръста й, преди да се преместят на хълбоците. Проникна бавно в нея, като изпълваше жадно тялото на Лиза със стоманена страст. Ръцете му бяха навсякъде, галещи кожата й. Удоволствието им достигна върховете, за които не бяха подозирали.

          Напълно изчерпана, Лиза, покрита със своята и неговата пот, се сгуши безсилна в Дейвид. Нежно той я притегли към себе си, като не откъсваше поглед от нея.

          -Обичам те, Лиз, ти си всичко за мен.

          - И аз те обичам, Дейвид.

          Слънчевите сутрешни лъчи бавно се показваха на хоризонта. Дейвид тръгна към работното си място, но преди да влезе в офиса си, погледът му се спря на секретарката. Тази сутрин щастието му беше изписано на лицето му. Меги не помнеше откога не беше го виждала в такова превъзбудено състояние.

          -Меги, аз съм щастлив, наистина съм щастлив. За пръв път през животът си изпитвам такава радост.

          - Какво е станало, коя е тази възвишена сила, която озари със светъл лъч душата ви?

          - Лиза, моята Лиза е бременна! Хайде, Меги, побързай, че днес е празник. Освободи персонала, а на мен отвори бутилка червено вино.

           Дейвид влезе в своя кабинет и блажено се отпусна върху коженият фотьол.

           На вратата се почука, но Дейвид беше толкова разсеян, че не го чу и чак на второто почукване, извика."Влез"

           На прага застана Франческа.

           - Какво правиш тук, да не би да ти се е случило нещо?

           Господи, Лиза!

           - Не, не е, няма нищо, Дейвид, всичко е наред. Просто минавах наблизо и реших да намина, да видя как си.

           -Ах, как ме изплаши, Франческа!-отвърна Дейвид, след което стана и взе още една кристална чаша, пълнейки я с шотландско уиски. И двамата бавно отпиваха от своите чаши, погледите им се срещнаха и неусетно започнаха да се приближават един към друг.

           Франческа се приближи още по-близо до него и прошепна пламенно до ухото му:

        - Искам обич. Някой да казва мисис...колко добре изглеждате, колко сте млада, как умеете всичко да правите добре...Разбираш, нали? Да ме обичат, да се грижат за мен, да бъда нужна.  Ето така искам да се чувствам винаги.

        - Не! Аз обичам Лиза.

        - Зная, но точно сега, честно казано, това изобщо не ме засяга. В този момент искам само малко нежност. Моля те, не ме отхвърляй, не искам чак толкова много!

        От многото изпит алкохол и от сексуалното излъчване на Франческа съзнанието на Дейвид се замъгли и страстта нахлу в главата му. Повдигна полата й, като не преставаше да я целува. С един замах разчисти бюрото и я хвърли почти брутално върху него. Тя се удари в ръба, но не издаде нито звук. Искаше да го има на всяка цена, независимо по какъв начин.

        Дейвид разкопча колана и я облада така яростно, все едно беше животно. Искаше му се да излее цялото напрежение, което се бе натрупало в него и го направи с Франческа.

       Франческа стана, оправи полата  и блузата си и го целуна нежно по врата.

       -Благодаря ти, скъпи.

       След тези думи тя се обърна и си тръгна, а Дейвид се отпусна тежко на канапето, притискайки главата с ръцете си.

       - Господи, какво направих!

       Не след дълго, когато вече Франческа беше в домът си, телефонът извъня.

       -Ало, в къщи ли си? Аз съм сестра ти Вивиян.

       -О, Вивиян, откога не сме се чували? Откакто взе този адвокат Донован, мен напълно ме забрави.

       -Знаеш, че не е така, Франческа. Днес ходих на лекар и си направих иследвания, шанса да имаме дете с Донован е нищожен.

       - О, миличка, недей да плачеш. Всичко ще се оправи, за всяко нещо има решение. Остави времето ще покаже.

        - Знаеш ли, за теб имам радостна новина. Днес разговарях с Донован за наследството на Дейвид, знаеш ли какво разбрах? В завещанието е ясно посочено, че брат му Майкъл има равен дял акции във фирмата. Но ако не успее да умножи своите акции  или се откаже от тях, остава без нищо. Ще му бъдат отнети дори правата върху собствените му земи и всичко овтоматично ще премине в ръцете на Дейвид. В момента печалбите върху фирмата възлизат на няколко милиорда долара за текущата година.

      - О, това е една прекрасна новина! Благодаря ти, наистина ме направи много щастлива. А сега ще те помоля да ме извиниш, но мисля, че някой идва и ще трябва да затварям.

                                                                          следва продължение

                                                                          край на 1-част