Ти май спиш сега... Как ли спиш? По къси панталони по корем или по пижама по гръб? Не знам... И сигурно никога няма да узная. По-добре е така. Да не те познавам още, да не мисля за теб. Ако не спеше, можеше и да говориш с мен, но това само от теб зависи. Знаеш ли, че има нещо специално в теб? Нещо толкова интересно, че даже фотоапаратът ми не успя да го хване? Очите ми също не могат напълно да го разберат. Но сърцето ми го усеща... Привлечено е от твоето, силно. И само още нещо – красив си! Може би е чаровният белег, може би е мистериозната полуусмивка, а може би е начинът, по който се носиш. Не знам. Е, аз също трябва да спя сега. Така че лека нощ, страннико. Дано се срещнем в някой сън.