Знам, че те има, не може да си само порив! Бълнувам те, жадувам те, викам твоя дух в мислите си, усещам прегръдката ти в полъха на вятъра. Дъждът ритмува твоето име и се стича по мен, така както сладостта ти би ме обляла. Взирам се в тишината, за да уловя усмивката ти-толкова естествена и чиста, че е почти безплътна. Защото самият ти си усмивка. Една усмихната възможност. Една жадувана реалност. Сбъднат сърдечен повик. Истина, по-красива от мечта.
      Увличаш ме, хуквам с теб по горещите летни улици - боса и разрошена. Ярко лакираните ми нокти затъват в прахоляка на пътя, в косите ми се заплитат сухи листенца и пухчета на глухарчета, но ти безмълвно ми прошепваш, че така съм още по-красива. Мислите ми танцуват, а погледът ми искри с хиляди космически светлинки - за първи път едновременно спокоен, блажен, но и пълен с вълнение и жажда. Жажда за всичко вълшебно, което предстои да изживея отново и отново. Като котка ловко се промъквам в тълпите от хора, за да се отъркам гальовно точно в твоите глезени, когато те разпозная. Знам, че ти ще ме нахраниш с любовта си и ще ме наситиш с хубостта си. Ще тръпна под ласките ти, ще примирам от удоволствие, ще мъркам сладостно, преизпълнена с признателност и задоволство.
      Ще се заличат всички преживени несъответствия, ще претръпнат болките, ще се изтекат сълзите, родени от обидни мълчания и демонстрации на мъжко себелюбие. Ще се възвърна в своята най-висша същност - далеч от унижения и агресия, далеч от подлости и невери. До мен няма да достигнат подигравките, няма да се обезлича от лъжи, нито ще ме сразява омразното безразличие. С теб ще е различно - осъзнато, непринудено, чувствено, умилително, отношенията ни ще бъдат нежна симбиоза от сетивна наслада и вдъхновяващо цветомислие. Ще бъдем споделени в своята индивидуалност и себе си в своята слятост. Всеки миг ще носи специален заряд и ще ни е уютно, красиво и смислено - тук, там, някъде, където и да е. Ще съберем и завъртим своите късове живот в една необикновена кино лента. 
       Обичам да ме снимаш, обичам да ти се любувам, погледни ме отново с този побъркващ кръвта ми поглед! Харесва ми как флиртуваш с мен - деликатно и дръзко едновременно! Времето ли - не вярвам в него. Сега то се дели на "преди" и "с теб". Превърни ме в музика! Тази, която дочувам в молитвите си, когато те зова. Прелъсти душата ми, извиси духа ми, възрадвай тялото ми, преоткривай ме... В аромата на морските вълни, в полета на пролетните птици, в тъжните сънища на луната, в бялата въздишка на снега. 
      Толкова си близко, усещам те почти като болка... Познавам те по трептенето на въздуха, докосвам те с върха на миглите си...Не изчезвай, не бъди мираж, знам, че те Има! Нали Бог така ми обеща... А аз му вярвам, наистина Му вярвам!