Знам, че те има, не може да си само порив! Бълнувам те, жадувам те, викам твоя дух в мислите си, усещам прегръдката ти в полъха на вятъра. Дъждът ритмува твоето име и се стича по мен, така както сладостта ти би ме обляла. Взирам се в тишината, за да уловя усмивката ти-толкова естествена и чиста, че е почти безплътна. Защото самият ти си усмивка. Една усмихната възможност. Една жадувана реалност. Сбъднат сърдечен повик. Истина, по-красива от мечта.
Увличаш ме, хуквам с теб по горещите летни улици - боса и разрошена. Ярко лакираните ми нокти затъват в прахоляка на пътя, в косите ми се заплитат сухи листенца и пухчета на глухарчета, но ти безмълвно ми прошепваш, че така съм още по-красива. Мислите ми танцуват, а погледът ми искри с хиляди космически светлинки - за първи път едновременно спокоен, блажен, но и пълен с вълнение и жажда. Жажда за всичко вълшебно, което предстои да изживея отново и отново. Като котка ловко се промъквам в тълпите от хора, за да се отъркам гальовно точно в твоит ...