2.05.2008 г., 11:10 ч.

До утре... 

  Проза
1049 0 1
1 мин за четене
>> На терасата излизам да пуша... не ми е вече студено... светлините извън града не са вече сиви и студени, вече са толкова красиви и достижими... преди тази гледка ме нараняваше, напомняше ми за моя път към теб... но сега този път е толкова близо! Не ми е студено - мисълта, че ще те видя утре, ме топли, че ще видя моя живот, моята радост и утеха. Липсваше ми, липсвах ти и аз, знам, но утре ще сме пак заедно, в едно цяло слети нашите влюбени души! Нека утре се върне радостта и нека тя засенчи мъката от изминалите самотните дни! Ако имах едно желание, щях да си пожелая да прекарам целия си живот с теб, ако имах само една нощ живот, щях да искам да я прекарам с теб!! Обичай ме, само от това имам нужда! Обичай ме и аз ще се връщам в твоята страна, за да правим дните си незабравими, както всички моменти, в които сме били заедно!
>
> Не ми казвай чао, не ме изпращай със сълзи на очи, защото пак ще се видим... утре!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Събчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??