21.11.2008 г., 18:42 ч.
До Велина
2 мин за четене
Вървиш, без да знаеш накъде, а навсякъде около теб са мъничките цветя, сякаш постлани от някого, за да покажат пътя ти.
Казваш си - "Оттук сигурно се стига до двореца на принцесата, господстваща над този "различният" свят."
И да... оказваш се прав... след всичко, което си преживял, сърцето ти усеща, че Тя е тук - любовта на живота ти.
Заспиваш, докато си мислиш за нея всеки път... и всеки път тя се явява в сънищата ти... зелените й очи и Усмивката й.
Знаеш, че това е единствената причина, поради която все още се държиш и продължаваш напред.
Дори само за миг да бъдеш с нея... приказната фея, навлязла ненадейно в живота ти, ти си готов на всичко...
Като на шега в началото си каза, че искаш да бъдеш с нея до края на дните ти, макар да знаеше, че не сърцето ти го казва.
Но ето... ти си тук... стоиш пред нея безмълвен, безидеен и единственото, което може да измислиш, е: "Здравей".
"Тя е истинска" - си казваш, невярващ, че е възможна такава красота. Но все пак е принцеса, а ти обикновен човек.
Зелените очи бяха тези от безбройните ти сънища, но усмивката , Усмивката не си видял все още.
А ти гледаш я, сияеща, с дългите си руси коси и тя гледа те и "Ето!!!" задава се така мечтаната усмивка.
"Да, Ти си. Ти си жената, която търсих през целия си живот, която сънувах ден и нощ, за която мечтаех в най-прекрасните и най-нещастни мои дни.
Но знам, че не мога да те имам. Не искам да те имам, за да не разбиеш сърцето ми. Не искам да докосвам русите ти коси, галени от слънцето.
Не искам нито меката ти кожа, нито сладките ти устни, сякаш направени от захарен памук. Но всичко това ми го казва разумът, а сърцето не слуша.
Точно това сърце, което иска Теб, всичко в теб и само теб. То започна да живее отново, защото знаеше, че те има там накъде, само трябваше да те открие.
Обичам те! Е, казах го." - но изведнъж се спря втренчен в нея, в усмивката. Усети остра болна в гърдите, там отляво. И падна.
Стоеше на пода, безпомощен, умиращ, но щастлив. Щастлив, че успя да бъде с нея за онзи миг, за който мечтаеше през целия си живот.
Изведнъж усети нещо меко и топло да докосва устните ти. Ох, колко хубаво ти беше. И отвори очи. И я видя.
Тя имаше тези големи зелени очи, които те омагьосват и отразяват целия свят по онзи различен начин, в който се чувстваш специален.
Казваш си - "Оттук сигурно се стига до двореца на принцесата, господстваща над този "различният" свят."
И да... оказваш се прав... след всичко, което си преживял, сърцето ти усеща, че Тя е тук - любовта на живота ти.
Заспиваш, докато си мислиш за нея всеки път... и всеки път тя се явява в сънищата ти... зелените й очи и Усмивката й.
Знаеш, че това е единствената причина, поради която все още се държиш и продължаваш напред.
Дори само за миг да бъдеш с нея... приказната фея, навлязла ненадейно в живота ти, ти си готов на всичко...
Като на шега в началото си каза, че искаш да бъдеш с нея до края на дните ти, макар да знаеше, че не сърцето ти го казва.
Но ето... ти си тук... стоиш пред нея безмълвен, безидеен и единственото, което може да измислиш, е: "Здравей".
"Тя е истинска" - си казваш, невярващ, че е възможна такава красота. Но все пак е принцеса, а ти обикновен човек.
Зелените очи бяха тези от безбройните ти сънища, но усмивката , Усмивката не си видял все още.
А ти гледаш я, сияеща, с дългите си руси коси и тя гледа те и "Ето!!!" задава се така мечтаната усмивка.
"Да, Ти си. Ти си жената, която търсих през целия си живот, която сънувах ден и нощ, за която мечтаех в най-прекрасните и най-нещастни мои дни.
Но знам, че не мога да те имам. Не искам да те имам, за да не разбиеш сърцето ми. Не искам да докосвам русите ти коси, галени от слънцето.
Не искам нито меката ти кожа, нито сладките ти устни, сякаш направени от захарен памук. Но всичко това ми го казва разумът, а сърцето не слуша.
Точно това сърце, което иска Теб, всичко в теб и само теб. То започна да живее отново, защото знаеше, че те има там накъде, само трябваше да те открие.
Обичам те! Е, казах го." - но изведнъж се спря втренчен в нея, в усмивката. Усети остра болна в гърдите, там отляво. И падна.
Стоеше на пода, безпомощен, умиращ, но щастлив. Щастлив, че успя да бъде с нея за онзи миг, за който мечтаеше през целия си живот.
Изведнъж усети нещо меко и топло да докосва устните ти. Ох, колко хубаво ти беше. И отвори очи. И я видя.
Тя имаше тези големи зелени очи, които те омагьосват и отразяват целия свят по онзи различен начин, в който се чувстваш специален.
© Христо Русанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"онзи различен начин, в който се чувстваш специален." Да, специален!!! (6)
-
Емоционално!
-
Много хубаво! Поздрав
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
