Найт растеше с дни. Беше весело, щастливо и много дружелюбно куче. Детето нямаше търпение да се прибере в къщи и да започнат лудориите - да се гонят, да се търкалят, да хвърлят пръчка... Мила се грижеше за кутрето като малко дете, знаеше, че доберманите са изнежени кучета - не понасят студа и затова го гледаха в къщи - домашен любимец... Наложи и се да се приспособи към него, да махне всички килими, всичко, което е на неговото ниво... Още с прибирането си вкъщи хващаше парцала, но не и тежеше... все едно отглеждаше още едно дете... Найт беше толкова буен и не минаваше ден без поразия - ако не сдъвче обувка, ще разкъса пердето, ако не счупи вазата, ще раздърпа цветята... Никой не му се сърдеше... когато му се караха, той ги гледаше толкова тъжно, с такъв умен поглед, криеше глава между предните лапи сякаш се срамуваше от природата си... Любимото му място си остана скута на Мила - драпаше като пале да се качи, а там заспиваше спокоен и тържествуващ... След време се качваше сам - с един с ...