Барманът потърка сънените си очи, после за пореден път небрежно забърса плота, по който отдавна нямаше никакви петна. Малката стрелка на стенния часовник се бе допряла до резката на дванайсетия час, а голямата бързаше да я настигне. Салонът се бе поизпразнил, но цигареният дим все още се плъзгаше като призрак покрай потъмнелите стени. Отвън самотни таксита пореха стичащата се покрай преливащите канавки вода, а носени от поривистия вятър капки барабаняха по прозорците. Нейде в далечината глухо виеше сирена.
– Затваряме! – провикна се барманът и присви очи към дъното на салона, където двама пияници клюмаха над полупразните си чаши.
Мъжете станаха и, клатушкайки се, се отправиха към изхода.
Барманът си сложи шапката, навлече якето си и взе ключовете. Смяташе да се прибере възможно най-бързо, а после да се метне в леглото и да спи, да спи, да спи… чак до обед. При тази мисъл по лицето му се разля блажена усмивка.
Тогава чу звук, наподобяващ скимтене. Идеше откъм едно от сепарета, намиращи ...