snevra (Снежана Врачовска)
52 438
14.03.2015 г., 19:30 ч.

Добро утро, български народе! 

  Проза » Други
1226 0 21
3 мин за четене

     Пиша тези редове развълнувана от публикацията на Виктор "Тук и там" и последвалите коментари. Ще се радвам, ако материалът бъде публикуван.

     Защо ти, Самотни Вълко (Севделине), защо ти не написа този материал? Не го наричам разказ. Не-е-е! Това не е разказ. Това е болка, изречена с букви. Това е крещящ зов за събуждане. И знаете ли вие - Севделине, Румене, Ерканте, Светославе, Иванке, знаете ли в какво е бедата? Бедата е, че той, Виктор, от 10,000  или там колкото са километра, крещейки зове, зове не за помощ, а за събуждане. 

   Аз също като вас не приемам някой  да ме поучава дистанционно, но четейки материала, наведох глава. Защо? Защото той от другия край на света удря камбаната. И защо вие, демонстрирайки завидни юридически познания, цитирате закони, параграфи, правни ситуации и не знам още какво си, се опитвате да диплите въпроса по абсурдно демагогски начин. Народът български не се нуждае от демагогия, от дребнави заяждания, с които целим да покажем "Вижте колко съм велик, просветен, обществено грамотен и въобще... Аз знам защо и как, ама нека друг да действа, а аз си запазвам  правото да коментирам, да критикувам, да давам съвети, но в крайна сметка, да стоя настрана"

     Всеки, който се е докоснал до Моята РОДИНА  днес, който е видял накъде тече пороя, знае, че така ни бива. Трябва да се сложи само липсващата шестбуквена думичка "повече". Така повече не бива! Кой ще я каже тази заветната шестбуквената? Кой? Може би Виктор от не знам колко си хиляди километра? Или ти, Севделине, който все се стараеш да "туриш тапата на бутилката"? Или всички вие, които водите безмислен спор "е или не е" - не знам какво си в писанието на Виктор? Не беше ли по-добре просто да кажете: 

     - Добро утро, Народе, дойде време да отворим очите и да кажем: Така повече не може!

      И не да тръгнете подир разни измислени  ужкимни идеи, често пъти подкрепени с някакви дребни, смешни сумички, или кебапчета - за по-гладните. А подир добре осмислени и обосновани виждания, защитаващи нас българите в изстрадалата ни Родина. Иначе трябва да сменим името си  БЪЛГАРИ - горди наследници  на цяла верига достойни наши отци, като почнем от  създателя наш Аспарух, няма да изброявам, защото няма да ми стигне място в сайта, за да спомена всичките - и да се кръстим някак другояче. Не знам как. Може би Европеидци, или Балканоидци, или просто шамандури, които от цялата над 1350-годишна история сме запомнили само едно: "Преклонената главица остра сабя не сече я".

     Мили хора, спорите за самоотбраната, законната самоотбрана.

 Глупости! Глупости на търкалета! Това ли е решението? Как да се отбранява една баба срещу двама яки, вероятно млади и сигурно силни мъже??? Как? С пушка? Или може би с кама? Когато бях малка, жените, които работеха на две смени носеха в чантите си лют червен пипер. Може би лютивият деликатес ще да е новото старо оръжие?

     Другаде е решението на страховитите проблеми, които люлеят и тресат Родината ни. Много добре го знаем, но всеки си казва: Защо аз? Аз ли съм глупака, дето ще поведе хорото? Само дето забравя, че в нашето позабравено недавно, хорото се е водело от най-личния момък. Де ги сега личните момци? Крият се зад добре обосновани  юридически оправдания, с които често прикриват тънки сметки. И само кражбите ли са проблема? Но това е тема на друг разговор. 

     Та защо вие, господа, дето много добре знаете законите, защо не кажете  Стига!

     Ето аз го казвам: Стига! Дотук!

     Съберете смелост и кажете: Подкрепяме  те!

 

     П.П. Ако някой се е почувствал засегнат, не му се извинявам!

© Снежана Врачовска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Викторе, но моля те, не подценявай своите разкази! Много истини казваш само дето не знам колко ще ги разберат. А колкото до пробуждането на съвестта – дано, но аз съм вече по-скоро песимист. Преди точно една година се регистрирах тук без каквито и да било амбиции и тихо и кротко си публикувах стихчета, но се нагледах на какво ли не и даже имах пауза от период от половин година, в който изобщо не бях влизала. Сега ще продължавам да си ги трупам на файл, но тук ще си остана читател. А на теб и цялото ти семейство пожелавам от сърце много здраве, успехи и дори повече щастие от това, на което се радвате сега!
  • Анна, пиши. Едно твое стихче струва колкото десет мои разказа. Да пишем, да не им оставяме съвеста да заспи. За всички нас. Вече три милиона емигранти.
    Стефане, готово. Вместо коментар - разказ. И страничката не е моя,но и на моите си добре дошъл. Пък ако ти е слаб компа и блокира от дълги писаници вземи си по добър бе човек.
  • Викторе, не е нужно да водиш дълги полемики с хора, които нито могат, а и още по-малко искат да те разберат. Ти не налагаш, а споделяш мнение, но видиш ли ти масата българи подскочиха като ужилени: „От къде на къде някакъв си дето отишъл на хиляди километри от години и хабер си няма за нашия хал, ще ни дава акъл?! Да дойде та да го видим как друга песен ще подхване.” И това дали те учудва, Викторе? Ти май вече разбра, че с тази публикация „Тук и Там” си спечели доста омраза. А да не би да си очаквал и да бъдеш разбран?! Аз, за разлика от теб, не съм успяла в чужбина, защото въпреки, че работя доста, имам отговорности към мои близки. Аз, за разлика от теб, не съм семейна и се боря сама за да живея и да съм в помощ на най-близките ми останали хора. И се старая да давам най-доброто от себе си и на тези, с които работя – колко успявам е друг въпрос. Моят живот особено в чужбина е една одисея, за която мога една книга да напиша. Но за разлика от повечето българи мога само да се радвам за това, че един мой сънародник като теб е успял по почтен начин навън! Мога също само да се радвам, че имаш прекрасно семейство! И знаеш ли защо? Защото не завиждам. Защото знам, че всеки има съдба и мога да науча нещо от всеки човек без значение къде живее, дали е мюсюлманин или хиндуист, без значение дали живее в Европа или в Австралия.
  • Стефане, разбирам че си засегнат. Все пак толкова пъти писа лично до мен под най- различни произведения , а аз нито веднъж досега не адресирах коментар до теб. Ще се постарая да съм кратък. Какво ще правя с живота си си е моя работа. Приятен живот на теб, където и да го живееш.
  • Хора, хора!Извинявам се за включването, не ви познавам лично, но ви чета и се надявам да ме прочетете и вие. Викторе, вярно е, че в обществото има хиляди и хиляди начини да живееш и всеки избира какво да прави – да емигрира, или да остане. Всеки според вътрешните си убеждения, пък и според собствената си съдба...Този народ винаги е емигрирал – за добро, или зло. Няма значение къде си! Важно е едно нещо, едно просто нещо и ми се струва, че то е, което липсва. Ако всеки спазва десетте Божи заповеди, които в същността си съдържат един човешки морален кодекс, мисля, че нещата няма да са толкова безнадеждни. Не лъжи, не кради, не убивай и всичко останало...Какво повече – само трябва да се спазват.Имам предвид и от управници, и от народ.
  • Ех, че е хубаво да критикарстваш. Не казваш нещо съществено, просто се явяваш пред публиката.Колко е хубаво. Никой не иска от теб да носиш морална отговорност за написаното, да се държиш като възпитан човек. Не се иска даже мисъл да влагаш в плямпаниците наречени много авторитетно"коментар".Спокоен си. Ти не публикуваш.Хвърлил си там нещо, две писаници, без стойност, без съдържание, важното е да си се регистрирал и да коментираш, да коментираш.Всеки и за всичко. Даже и за неща от които хал-хабер си нямаш.Нощите са дълги. Трябва да убиваме някак свободното си време.Само че според мен в този сайт публикуват творбите си хора, които са ги писали със сърцето си, вложили са чувствата си, мислили са преди да вземат молива. Даже само това ме кара да уважавам всички откровеници. Мисля, че ако няма друг повод за уважение, даже само доброто възпитание изисква това.
    Що се отнася до бабата и пушката, това показва, че мила ми Гергана, нищо не си разбрала от разговора, който се водеше чрез коментарите.
  • Боже, боже!Колко много думи! Каша от думи! Някои умни, други-пълни глупости.А аз исках да кажа нещо съвсем простичко: Пътя, по който вървим вече е извървян- Трябва да се поеме по нов. И това се отнася не само за България. Но за да ме разберете,трябваше да обърнете внимание на думите на моя учител Панайот Панайотов за геометричната прогресия, по която се развива човечеството.Но преди да яхнем революцията и да размахаме калашника е нужно малко да помислим, да поразсъждаваме кое, как и защо. Къде, къде по-лесно е да пълним сайтовете с каша от думи.
  • Румене, интересен коментар. Най сетне нещо различно от бунт и революция. Общество - коректив. Чудесно. Но ми се струва, че си отишъл и по далеч. Индивид - коректив. И обществото, за което говориш съвсем не е болшинството нали? По- скоро ми се струва, че имаш предвид група индивиди с различни идеи и начин на живот. За кои зелени става въпрос в примера ти? В България има поне четири големи зелени партии. Не става въпрос за партии нали? Става въпрос за група хора не само мислещи, но и живеещи по различен начин. Ти как живееш Румене? Живот и здраве може да се видим, надявам се да разбера. В рамките на всяко едно общество има безброй начини да живееш различно, и за това не е необходимо да правиш революции и да режеш глави. Един мой любим писател пише. Древните американски цивилизации са загивали в момента в който на робите им е писвало да строят пирамиди. Тогава те просто са обръщали гръб на пирамидите и потъвали в огромната джунгла заобикаляща тези градове - държави. Просто са се връщали към познатия на човек от милиони години начин на живот с ловуване и събирателско. И защо не. Това е естествен и познат начин за хората да живеят. Тук не искам да бъда разбран криво. Не съм ентусиаст на живота по горите. Просто всяко едно общество твърди една очевидна лъжа. Тя е следната. " Начина на живот който нашето общество налага е единственият правилен начин за човек да живее". Всъщност има хиляди и хиляди различни начини за хората да живеят и всеки един от тях е правилен и добър дотолкова доколкото той удовлетворява хората, които го следват. И какво, като има четири или даже сто камбанарии? За мен е очевидно, че в България работи тази камбанария на която са се качили политиците, но този начин на живот не ме удовлетворява. Той не е самостоятелен и самодостатъчен.
    Разбирам, че има и други камбанарии, които работят, например твоята, и тази на зелените, които и да са те, и ми се иска да науча повече за твоя начин на живот. Може да ми хареса. Може да хареса и на други. Така един ден, може би никой няма да остане по пирамидите и жреците от политическата класа ще трябва сами да хващат теслата или да си търсят друго препитание.
  • Дотук се издигнаха 4 камбанарии. Смятам да ги оставя 3. Късмет и успех на всички!
  • Граматиката (и в частност синтаксисът) са ми любими филологически дисциплини. Наистина за мен остава непонятно защо фактологията се приема като агресия, но съм забелязала, че често има точно такъв ефект. Що се отнася до лидера, до каузата и до възхода, аз съм оптимист: което е било, пак ще бъде.
  • Г-жо Врачовска, фонетиката е точна наука, която не се базира на житейски опит. Звук Я няма - нито сред вокалите, нито сред консонантите.
  • Дълбоко уважавана поради преклонната ВИ възраст, госпожо КОМЕДВЕНСКА.
    коментара май почва да губи добрият тон, а това никак не ми харесва. Предполагам, че не пишете от вчера и би трябвало опитът Ви да ВИ е научил, че съчетаването на звук Я и Р създава чувството за агресия. Мисля,че "Откровения" е място за добронамереност и добро възпитание. Поне аз така го приемам.Аз си позволявам да крещя само на съпругът си, когато не остави пантофите си на опреденото место, или си захвърли пижамата на стола За това думата "крясъци " по повод нещо написано от мен ми звучи най-малко като обидно, но не ВИ се сърдя. Обяснявам си го с възрастта ВИ. Все пак, чувствам се горда, че най-възрастния човек на планетата ме е зачел да разговаря с мен, даже обиждайки ме. А що се отнася до написаното от ВАС по същество, не знам как ВИЕ си представяте нещата. Един човек определя сам себе си за лидер, структурира идеи и методи за реализирането им. И започва да действа. Да? Смешно е нали? И аз се смея с ВАС.Радвам се,че сте разбрали думите ми, щом повтаряте,че България е имала и възходи и падения.Оставам към ВАС с уважение към преклонната ВИ възраст.
  • България, както всяка държава, е имала своите възходи и падения и далеч не е печелила всички войни, както и армията ни е губила много битки през Средновековието. Не това обаче е предмет на дискусията. Вие говорите за биене на камбани, аз Ви казвам, че камбани много, но лошото е, че всеки крещи от своята си камбанария. И с поредното крещене не се постига нищо. Истината е, че нямаме нито кауза, нито лидер. И докато Епохата не ги създаде, подобни крясъци няма да бъдат нищо друго освен крясъци. Но ако това Ви кара да се чувствате полезни, моля!
  • Румен, тъй като ние с теб едновременно сме подали коментарите си, ти не си видял моя, в който ще намериш отговор на въпроса ти за конкретните идеи. Не отделни идеи откъслечни,от тук от там, а цялостна смяна на организацията на обществото.Преди доста години моят учител по история Панайот Панайотов ни разказа за своята теория за геометричната прогресия, по която се развиват човешките общества в различните моменти от историята на човечеството.Няма да говоря сега по този въпрос. Ще спомена само поуката, която съм извадила за себе си. Сегашната организация на обществото е болна, тежко болна. По-богатите умеят по-добре да прикриват това положение, но обществото на такива бедняци като нас не може да издържа на натиска от разпадането.Ето в това е бедата. Всички виждат корупция, злоупотреби, липса на законност, мутренски морал и т.н и т.н.Това с козметични промени не става, нито ново правителство, нито нова съдебна система Ето това исках да кажа със своя призив. Това искам да разберат хората, да ми повярват и да ме подкрепят.
    Уважаема госпожо Комедвенска,позволявам си да се обърна към ВАС с дълбок поклон поради преклонната ВИ възраст. Все пак никак не е лесно да говориш с най-възрастния човек на планетата Земя.При цялото ми уважение към ВАС искам да попълня някои пропуски в познанията ВИ по история. България почти никога не е губила битки и не само от 1878 година до сега , но и далеч, далеч назад в историята.
    Българина има и много други достойнства освен славата на горд войн, но аз съм инженер. Ще оставя историците да говорят.Трябва да ВИ кажа още, че "истерия" е психиатрична диагноза, и никак не е достойно ако някой проявява признаци на истерик, да му се подигравате/поне моето възпитание не позволява това/Трябва да ВИ кажа още, че ако някой, който и да е той си позволи пред мен, да нарече моя народ "прост и безхаберен" -какво да ВИ кажа, по добре е да не си го позволява, защото последиците от моя страна към него ще бъдат ужасни.Приятно ми беше госпожо Комедвенска, че се отбихте при мен и си поговорихме.Ще ми бъде приятно ако ме посещавате и ме коментирате.Оставам към ВАС с уважение.
  • ...И от време на време някой размахва френетично ръце и изкрещява: "Народе, събуди се!" А защо вие си мислите, че народът спи? И кой е народът? Защото всеки го разглежда като някаква абстракция в перманентна летаргия, която си мре да я ръчкат, мачкат и тъпчат. Ако бяхте чели малко повече, щеше да ви направи впечатление, че този заспал народ няма изгубена битка от 1878 г. до днес; че през 1885 г. побеждава добре въоръжената сръбска армия с един майор (за сведение: тази война остава в историята като войната, в която капитаните победиха генералите); че след 1396 г. съпротивата не е стихвала под една или друга форма чак до Освобождението. Така че престанете да крещите като истерици - и тук, и от 2000 км, защото на народа вече му е писнало от глашатаи. А на мен, като неделима част от този заспал, безхаберен и прост по вашите думи народ, най-много!
    П.П. Законът и моралът са две съвсем различни и в много случаи в абсолютно противоречие понятия.
  • Гери, вероятно си изтрила коментар, който не съм прочела.Съжалявам, защото според мен коментарите не са нито тъпи нито остри, а такива с които СИ или НЕ СИ съгласен. Споменаваш война.По-голяма част от откровениците сме родени след войната, но последиците от нея се чувстваха почти 20 години след приключването й/дрешки от "американ", който за сегашните деца е напълно неизвестен.Вечери със залъци хляб,/ купен с купони/затопявани в чиния с олио, сол и пипер. Как ти звучи? Като фантазия за стряскане Нали? Но според мен, ако сега има световна война, след краят й няма да има нито купони, нито потребност от хляб.Светът е настръхнал, но тези от които зависи натискането на копчето вероятно си дават сметка за последиците и сигурно това е причината войната още да не е избухнала. Според мен проблема за нас не е само мутренското правителство, нито нашето овчедушие. Всичко е много по-дълбоко и може да се промени само със сериозна и компетентна промяна в организацията на обществото и в мисленето на членовете на това общество. Не партийни боричкания, а истинска загриженост. Не Гери, новите избори не са решение. Изборите са част от боричкането, в което въвличат народа. Въпросът може да се реши чрез: Кардинални промени в организацията на обществото.И това не е въпрос само на нас българите.
  • Мили хора, за какво спорим?В Русия ли е нашият проблем? Що се отнася до емигрирането, то ние българите сме народ мобилен. Помислете си от кой край на света са дошли част от предците ни? Що се отнася до причините за емигрирането и връзката с интелекта на човека, мисля, че това е оправдание за да се прикриват от обществото истинските. Въобще човек стои там, където вече се е утвърдил, а не зарязва всичко и хуква да търси реализация другаде, където трябва тепърва да се доказва. Ако човек е успял и доволен от положението, той не търси промяна в местонахождението, а в да речем развиването на нови идеи, нова по-съвършена организация на живота си.Защото, нека да си кажем, при емиграция,/освен ако не е повикан за определено място/, емигранта преминава през твърде много, при това големи препятствия, при което безсмислено пилее години докато се утвърди/ако успее/.Поне моите близки, потърсили решение на проблемите си чрез емигриране, споделят трудностите.Но не за това исках да напиша, а виж какво се получава.Трудностите в които сме затънали нямат нищо общо нито с Русия нито с нашето съвсем нормално естествено уважение към руският народ, защото нашите чувства според мен имат далече по-дълбоки корени, но това е тема за друг разговор. Нашите проблеми сега са други и лошото е, че никой не желае откровено, смело да ги заяви. Само тук-там се прокрадват някакви тихи гласчета и толкова. Всички, или поне мислещите, знаем на какво се дължи тази престъпност.Жестока престъпност. На всички нива .Във всички области на живота ни. Но ето - пиша го и никакви коментари по същината на поставеният от мен въпрос. Защо? Отговорът е прост. От страх "да не би да разберат че и аз мисля така" Страх от последиците.Какво да се направи. Преклонената главица. . .Най-вероятно след сто години в учебниците ще пише: Живял е там на балканите един славен народ, който поради разни обстоятелства е изчезнал.Дано съм лош пророк.
  • Разглеждаш нещата в чисто практичен аспект, а аз говоря за духовност, благодарение на която една нация, еин народ оцелява през вековете.
    Оказа се, че точно нашият народ идва от древността и е най-старата цивилизация в света... и винаги е бил бъкгарски народ. България е единствената държава, която не е сменяла иметоси и се е запазила като такава.
    Ти как мислиш, на какво се дължи това?
    Аз знам.
  • Ена, избора за емиграция е според характера. По любопитните и адаптивни по характер хора емигрират. Аз просто не мога да остана на едно място - духовно а често и физически. Пиша тук поради същата причина. Все пак съм семеен човек на години. Трябва да си седна на трите букви най-сетне. Ако не за друго то поне в интерес на децата. Ама пусто сърце не трае. Все иска да лети нанякъде. Защо не и към България?
    От пишештите тук по мои наблюдения повече от деведесет процента пишат от България. При емигрирали близо трийсет процента от населението излиза, че май пишещите в България са повече от тези от чужбина. Та и тук тезата ти за мълчеливи мъченици носещи безропотно кръста си в името на Родината не ми се потвърждава.
    Истината според мен е в един психо социологичен феномен. В обществото непрекъснато се въртят определени идеи. Голяма част от тях са конюктурни, но се подават под формата на абсолютна истина и по такъв начин се и приемат от болшинството. Например идеята за това, че цивилизованият човек трябва да бъде мобилен и свърх национален се пробутва от повече от трийсет години и много хора свята вярват в нея. Това автоматично прави хората, които държат да останат в родното си място и да остареят там не достатъчно цивилизовани и развити. И двете идеи нямат нищо общо с истината. В едно общество оставащите са два пъти по-важни за популацията от заминаващите. Затова и природата майка е разпределила тези групи в съотношение едно към две. На мен ми се струва, че никой човек не бива да се чувства незначителен заради това, което е. И в това е мисията на хора, като Майка Тереза.
  • Човекът от 10 000 км е избрал съобразно духовните си потребности и манталитет.
    Тези хора, тук, останали да се грижат за родители, роднини, които организират и материална подкрепа за възрастни хора, те са героите, само че те не ишат из сайтовете, а работят и колкото могат помагат. Кризи е имало вонаги, но както всичко се променя, кризите се преодоляват, ние също ще преодолеем и тази криза. Но колко от българите ще са удовлетворени от това? Мисля, че имат право на удовлетворение само тези, които са остамали тук и в добро и в лошо.
    Понякпга е по-важно да издумаш мила дума, да погледнеш с благ поглед, да раздлиш хляба си с усмивка и топлота...
    Винаги съм давала пример с Майка Тереза... тази жена предпочете да служи на най-низвергнатите, като в замяна получи само и единствено тяхната благословия.
  • Снеже, не се ядосвай. Неотдавна шурея ми каза. Ние българите сме все герои ама на маса. Какво да се прави, като ние сме тези, потомците на оцелелите. А те са оцелели защото наведена главица остра сабя не сече нали? Минали са само 137 години от руско турската освободителна война в която България получава поне на хартия независимостта си. Колкото и да ни се иска да не е така, но тази война се е водила заради съвсем други причини. Днес си направих труда да отворя New York Times от Април 1877 година - началото на войната. Прочетох една обзорна статия - анализ за причините за войната и възможния и изход. Никъде не се споменава страна България или народност българи. Статията е посветена на това как две големи нации - руската и турската се готвят за война и как нито една от тези нации не възнамерява да отстъпва. В статията направо се споменава, че и двете нации са нецивилизовани от гледна точка на европейците, но и те и американците активно помагат на Турция посредством продажба на оръжия, военни съветници и доброволци. Това е навечерието на войната. България я няма. Никой не знае за нас, като държава, народ или култура. От гледна точка на света, включително и Русия ние сме усложнение. Ние сме страничен ефект получил се при сблъсъка на две грамадни текточнични плочи - Русия и Турция. Ние сме случайност и досадна подробност. Много българи защитават тезата, че Русия е наша освободителка и едва ли е започнала война заради нас. Грешка. Русия си е мерила силите с Турция и с Европа по онова време. Ние сме били просто още един камък, който Руската политическа машина е метнала в лицето на озверелите османски администратори и просветена Европа с нейното каиново печалбарство от кръвта на братя христяни. Ние и досега сме си грешка, усложнение, страничен ефект, случайност. И в това именно виждам божия промисъл. И този промисъл не е за Русия силната, владееща половината свят и ресурсите му. Това е божи промисъл за слабият, малкият, обезвереният. Това е божието обещание "ще низведа гордите и ще въздигна смирените"
    Днес отново ще се сблъскат тектоничните плочи. И ще се сблъскат върху нашата малка и изстрадала държавица. Някой в България се моли на НАТО, друг на Русия. Не бива. Много по-голяма сила и от двете ни закриля. Нека да се молим за душите на НАТО и Русия и да вярваме в щастливата звезда на България.
Предложения
: ??:??