Доброто старо зло
И пак ти... отново на хоризонта! И защо се върна? Не знаеш? Не ти е в стила да си признаеш? Все едно... Знам какво ще стане накрая, как ще свърши всичко - със сълзи, с моите сълзи, разбира се!
Почти 5 години си ходиш напред-назад из съзнанието ми, говорейки кога красиви, кога не чак толкова хубави лъжи и после... просто си тръгваш, за да можеш да се върнеш отново... изневиделица и да напомниш за себе си, когато вече съм те преодоляла, когато съм спряла да мисля за теб и едва ли не превъзмогнала... до следващия път, естествено!
И сега отново дойде, да изпепелиш кулите и стените построени да ме предпазят от това, което си ти - доброто старо зло! И този път ли ще си отидеш? И този път ли просто ще спреш да се обаждаш, а аз от инат няма да набера първа номера ти... И този път ли? Или сега си осъзнал какво си изпуснал? Едва ли...
То какво ли можеш да вземеш от мен, какво мога да ти дам точно аз... Ти отдавна всичко взе и си отиде... за да се върнеш отново някой ден и да пометеш останките от това, което имаше в сърцето ми, така ревниво пазено за теб - безкрайна любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Дилянова Всички права запазени
