... Дойде време и прозрях...

Дойде време и прозрях...
Моите мисли са свързани само с теб.
И макар че е тъжно, е истина, нищо и никой друг нямат значение...
искам да сме двама с тебе в добро и зло...
Има ли някакъв начин да остана в ръцете ти?
Но всичкото разстояние, което ни разделя,
изчезва сега, когато мечтая за твоето лице...
В душата ми е твоят храм, повярвай...!
В сънищата ми знам че ти си винаги до мен.
Любовната болка през мен премина, позна те душата,
позна те сърцето - човека от моите сънища сиви...
Спомените ми държат те наблизо...
Когато сме заедно в тези спомени, аз виждам усмивката ти отново...
И в тази мечта е туптенето на моето сърце до твоето.
Вечер се моля пътищата ни скоро да се пресекат...
Оставих на сълзите ми за теб да потекат.
И казват, че човек веднъж обича от цялото сърце, от всичката си плът...
Хората, на които им е писано да бъдат заедно, намират пътя един към друг.
Искам да забравя гласа ти и лицето, но в този град и улиците знаят - боли без теб...