May 6, 2009, 7:54 PM

... Дойде време и прозрях...

  Prose » Letters
1.5K 0 0

Дойде време и прозрях...
Моите мисли са свързани само с теб.
И макар че е тъжно, е истина, нищо и никой друг нямат значение...
искам да сме двама с тебе в добро и зло...
Има ли някакъв начин да остана в ръцете ти?
Но всичкото разстояние, което ни разделя,
изчезва сега, когато мечтая за твоето лице...
В душата ми е твоят храм, повярвай...!
В сънищата ми знам че ти си винаги до мен.
Любовната болка през мен премина, позна те душата,
позна те сърцето - човека от моите сънища сиви...
Спомените ми държат те наблизо...
Когато сме заедно в тези спомени, аз виждам усмивката ти отново...
И в тази мечта е туптенето на моето сърце до твоето.
Вечер се моля пътищата ни скоро да се пресекат...
Оставих на сълзите ми за теб да потекат.
И казват, че човек веднъж обича от цялото сърце, от всичката си плът...
Хората, на които им е писано да бъдат заедно, намират пътя един към друг.
Искам да забравя гласа ти и лицето, но в този град и улиците знаят - боли без теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...