Докато смъртта ни раздели 5

10.

Вместо да се изясняват, нещата като че ли се усложняваха, помисли си Френцов. Проведе кратък разговор с Игор, от който установи, че Ралица е бивша годеница на Димитър, която пристигнала на сватбата да поздрави младоженците. Елисавета много се ядосала на съпруга си, но бързо се разбрало, че Ралица е дошла без покана. Останала за кратко, за едно питие и си тръгнала. Сега не беше сред гостите в ресторанта.

Едно нещо занимаваше мислите на инспектора. Ако някой от хората на паркинга беше убил Елисавета преди идването на Игор, този човек трябва да е бил много изненадан от появата на булката на прозореца в 23.40 часа и е бил наясно, че в действителност не е тя. Но Френцов беше сигурен, че той много умело би прикрил учудването си, затова не разчиташе да открие кой знае какво в тази посока.

Димитър се съгласи да придружи Френцов и след като взеха ключа от младоженския апартамент, скоро се оказаха заедно на шестия етаж. Коридорът беше тесен и мрачен, боядисан в тъмни тонове. Много неподходящо за младоженци, помисли си инспекторът.

- Бихте ли пробвали да повторите действията си от онази вечер – обърна се Френцов към Димитър. – Знам, че ще е трудно, но поне опитайте, моля Ви!

- Ами....добре – отвърна мъжът. – С кума ми се спряхме пред апартамента, после аз натиснах дръжката и бутнах вратата. При отварянето ѝ, вратата закачи нещо и го избута. Оказа се запалката на Игор, тогава не обърнах внимание на това, но сега разбирам как е попаднала тук. Влязохме и се огледахме, но Елисавета я нямаше. Погледнах на терасата, но отново нищо. Помислих, че е в банята, но вратата беше открехната, а не се чуваше нищо. Затова се приближих и .....

- Добре, достатъчно! Останалото е описано от полицията.  Само още един въпрос – Елисавета пушеше ли?

- Не, но какво значение има?

Френцов не отговори, а излезе и огледа терасата, като отсяваше фактите. Поне в едно нещо вече беше сигурен – Елисавета действително беше убита.

11.

- Има ли нещо ново? – попита нетърпеливо Игор.

- Да, подозренията за убийство се потвърдиха – отвърна Френцов.

- Божичко, как разбрахте? Аз ли съм я убил на пияна глава?

- Не, със сигурност мога да ти кажа, че не е било убийство, подтикнато от алкохолно опиянение, а е обмислено внимателно от някой трезвен извършител.

- Значи не съм бил аз?

- Знаеш ли, че твоята запалка е била открита там? – поинтересува се Френцов.

- Не, нямах представа. Сигурно съм я изпуснал, когато посетих апартамента.

- Не мисля – отсече инспекторът.

- Как така?

- Вратата на апартамента се отваря навътре. Когато Димитър и кумът са влезли, вратата я е закачила и избутала, т.е. запалката първоначално е била съвсем близо до вратата. Ако ти я беше изпуснал, когато си излизал от стаята, щеше да я закачиш и вече да си я избутал.

- И какво значи това?

- Тъй като Елисавета не е пушила и не е било възможно ти да я изпуснеш, смятам, че запалката е била подхвърлена. И това е причината да смятам, че говорим за убийство.

- И някой се опитва да ме натопи? – ококори се Игор. – Но кой?

- Не знам това, но знам, че този някой не е излязъл през вратата поради причината, която вече споменах.

- Но как?

- По единствения възможен начин – през терасата.

- На шестия етаж? Не ми се вярва!

- Огледах терасата и много лесно може се прескочи в съседната.

- Какво говорите? Там е стаята на брата на Елисавета!

- Доведен брат, приятелю, не забравяйте....

Следва продължение...