29.08.2018 г., 0:10 ч.

 Доктор Вреден - глава 10 

  Проза » Повести и романи
630 2 3
Произведение от няколко части « към първа част
22 мин за четене

Глава 10

 

            Дими спа целият следобед и само един път се събуди, за да отиде до тоалетната, и после спа и цялата нощ. Явно беше изтощен, защото успя да размени само една-две думи с мен. Аз спах неспокойно, като сънищата ми бяха обсебени от кошмари, включващи Димитър и болница. Когато се събудих на сутринта, имах чувството, че изобщо не бях спала.

            Поизправих се в леглото си и моментално погледнах към леглото на Димитър, но за моя изненада то беше празно и оправено. Този мъж поддържаше вещите си доста подредени, за разлика от други мои познати мъже.

            Станах и погледнах към терасата и той беше там, седнал на пластмасовия стол и пиещ кафе от картонена чашка. Явно този път бе решил да не ме събуди да му нося кафе. Защо ли?

            Все пак разтревожена за него, аз приготвих сутрешните лекарства – към които доктор Петков бе добавил и медикамента за сърцето – и излязох навън при пациента си.

            Димитър отново бе облечен с тъмночервения си халат, който бе лежерно разтворен пред стегнатите му гърди. Косата му беше прибрана на ниска опашка и той изглеждаше свеж, чист и спретнат. Когато ме видя да излизам при него, ми се усмихна лъчезарно и сините очи проблеснаха с неразгадаеми думи.

            -Добро утро – поздрави ме той с леко дрезгавия си, приятен за ухото тембър.

            -Добро утро. Нося ти..        

            -Виждам, не съм сляп – той се засмя – изглеждаш сякаш се връщаш от пазара, нарамила всичките шишенца.

            -Да, от личната ти аптека се връщам – отвърнах му, също усмихната. Стоварих шишенцата на бялата маса и Димитър ги погледна с неприкрита неприязън, но сетне методично изпи всички сутрешни лекарства. Дано не му хрумнеше отново да е непослушен. Аз имах чувството, че сърдечния му проблем ще ни наложи да прекратим почивката. Или по-скоро, той да прекрати почивката си и бях готова за пререканието.

            -Виждам, че сам си си взел кафето – казах аз.

            -Пораствам – отвърна ми той с дяволит пламък в очите – Анелия, вчера си изкарахме страхотно.

            -Да, освен…

            -Няма да говорим за това – мигновено ме сряза той, а аз ококорих очи с недоволство.

            -Но, трябва да…

            -Не сега! – прекъсна ме отново – за днес имам други планове и този разговор не е част от тях.

            -Аз трябва да съм наясно, Димитре! – наложих си да настоя, въпреки че вече попадах в плен на обсебващия му поглед – моля те, кажи ми.

            Лицето на Димитър обаче беше ледено. За първи път го виждах чак толкова леден и непреклонен. Усетих, че сърцето ми скоро ще излезе от релси, поех си дълбоко дъх и седнах на стола с въздишка. Загледах се в земята, опитвайки се да се успокоя от лошия поглед, който Дими бе насочил към мен.

            -Извинявай, Ани-нини – каза той и аз вдигнах очи към него – но наистина не е спешно, не е нужно да говорим за това от сутринта. Нека се забавляваме.

            -Не мога така – казах – без да знам нищо. Аз съм болногледачка и медицинска сестра по професия. Главата ми няма да ме остави на мира.

            -Аз имам нужда от много операции още – каза той – това със сърцето не е новина.

            -Да, но брат ти…     

            -О, ти си говорила с Асен? – Дими въздъхна тежко – мислех, че си на моя страна в противоречията с брат ми.

            -На твоя страна съм, защо се държиш като жертва? – ядосано го попитах – на твоя страна съм, затова съм толкова притеснена. Операция на сърцето не е нещо леко, не става въпрос за оправяне на кариес, Дими.

            Димитър рязко стана от мястото си, погледна ме сурово и се върна в стаята. Нима искаше да избяга от разговора!? Стъписана, го последвах вътре, а той се зае да съблича халата си. Обърнах дискретно глава, и след малко осъзнах, че той си е облякъл банския и си приготвя нещата за плажа.

            -Хей.. Дими, чакай малко…

            Той ме погледна студено.

            -Отивам на плаж – каза, някак инатливо сърдито. Облече широк бежов панталон и една от прохладните си ризи, взе си багажа и протегна ръка към чадъра, но аз го взех преди него и го скрих зад гърба си. Сините очи се разшириха с изненада.

            -Нали знаеш, че винаги мога да си купя просто един нов чадър? – попита ме той.

            -Кажи ми за ситуацията на сърцето ти – игнорирах го аз, а той изсумтя отново и тръгна да излиза от стаята. Хукнах след него, сграбчих го за лявата китка и го дръпнах назад. Той се обърна към мен, още повече стъписан. Може би не беше свикнал някой да е също толкова инатлив, колкото самия него?

            -Не ставай глупав мъж! – сопнах му се аз – това, което правиш, е…

            -О, ти не знаеш ли, че аз съм си идиот? Всички ме мислят за такъв, пък аз си живея като цар и всичко е…

            -Значи трябва да е нещо наистина сериозно, щом не искаш да ми кажеш. Спешно е, нали? Трябва да се направи спешно, нали? Иначе можеш да получиш инфаркт? Сърдечна недостатъчност? Какво е, Дими! От тези неща можеш да умреш!

            -Аз така или иначе ще умра – изтърси той, стъписвайки ме до мозъка на костите ми. Тръпки преминаха по гръбнака ми и бавно пуснах ръката на Дими.

            -Не прави това… - прошепнах, а тъга и страх стиснаха гърлото ми като в менгеме.

            Димитър изглеждаше сякаш съжалява за думите си. Погледна ме тревожно.

            -Не го правя – каза, някак примирено – спокойно, не искам да умирам, извинявай, че го казах така.

            -Сигурен ли си? – думите ми увиснаха в мигновена тишина, сетне Димитър поклати бързо глава.

            -Имал съм моменти, когато ми се е искало всичко да свърши, да – каза той – но аз не съм от хората, които биха посегнали на живота си. Просто не обичам да се стресирам от проблемите в тялото ми, казвам ти, ако за всичко слушах докторите, щях да съм прикован на легло от десетки години!

            Не бях сигурна дали му вярвах. Бях срещала доста тежко болни хора, които наистина искаха всичко да свърши и не бях сигурна, че с Димитър не е същото. Въпреки че ми беше наговорил толкова много неща, продължавах да имам натрапливото чувство, че не е казал всичко и че нямам представа как би реагирал на каквото и да е и изобщо какви мисли се крият в тази русокоса глава.

            -Аз трябва да знам – настоях аз – моля те…

            Той направи една крачка към мен, извисявайки се над мен с високата си фигура. Бях принудена да вдигна глава, за да продължа да го гледам в очите. Погледът му гореше. Усещах свежия му дъх.       

            -Защо трябва да знаеш? – попита ме той тихо, застанал на опасна близост до мен – защо изведнъж си толкова упорита? Ти си моя болногледачка. Не си длъжна да участваш в никакви медицински решения.

            Потръпнах. По някаква причина тези думи засегнаха струна в сърцето ми и ме нараниха.

            -Аз мислех, че съм нещо повече от… - казах, но не бях права и млъкнах. Аз не бях нищо повече.

            -Ти не знаеш какво искаш, Анелия – отвърна ми Димитър – аз съм те оставил да вземеш решение сама, не ти се бъркам, както виждаш, спрял съм се. Не правя нищо, а в други ситуации бих направил много неща с теб, Анелия.

            Тихият му шепот ме влудяваше, а сърцето ми изведнъж изпадна в паника. Погледът в сините очи омекна, спря да ме притиска. Усетих топлата му ръка, която хвана моята, очите му не напуснаха взора ми.

            -Решавай какво искаш от мен – каза ми той и аз ококорих очи – защото не обичам неясните неща. Искам да решиш като каква ме питаш за сърцето ми, за да ти отговоря подобаващо.

            Мозъкът ми пламна с нерешените дилеми, а сърцето ми започна да се свива. Без да усетя, очите ми се бяха насълзили пред Дими. Той ме беше разплакал… не, по-скоро аз сама се бях…

            Дими хвана лицето ми с дланите си и аз трепнах, сетне се приближи още повече до мен и ме целуна. Този път обаче не беше просто мила целувка, не беше целувка на обещание, беше дива, страстна целувка, от която цялото ми тяло се запали. Димитър плъзна ръце по гърба ми, хвана кръста ми и ме притисна към горещото си тяло. Усещах го през дрехите си, това топло и живо тяло, и колко много ме желаеше. Осъзнах, че този мъж през цялото време ми беше давал дистанция, за да мога да взема решение, което не бях взела. Краката ми омекваха в ръцете на Димитър, а той продължи да ме целува страстно. Нещата в моето сърце излизаха от контрол. Димитър ме притисна в стената на коридора, хвана китките ми и ги дръпна с първична сила над главата ми. Продължи да ме целува, а аз вече нямах никакъв контрол над тялото си. Той ме влудяваше.

            Едната му ръка държеше двете ми китки нагоре над главата ми, а той плъзна другата си ръка по бедрото ми, стигна до ръба на нощницата и продължи нагоре. Умът ми изпадна в шок и официално се отказа да работи с мен. Всички мисли и дилеми в главата ми изчезнаха. Димитър ме хвана за кръста и ме повдигна от земята, а моите крака го обгърнаха през кръста. После, все още целувайки ме – и по дяволите, той беше доста силен – ме занесе обратно в стаята и ме постави на леглото си. Извиси се над мен, погледна ме в очите, загледа се в тях за секунда – позволявайки ми да го спра, но аз не пожелах, сетне свали ризата си, и панталона… свали и нощницата ми, оставяйки ме по бельо. Лека усмивка се появи на нежните му устни, а в очите му проблесна страстта, в която и двамата бяхме попаднали в плен.

            Той притисна тялото си в мен и тежестта му още повече разпали вече огромният пожар. Не исках да се отдръпва никога от мен. Исках този момент да продължи до безкрая. Не след дълго той свали банския си, и протегна ръка към бельото ми. След този момент после нямаше да има какво да мисля, но за щастие (или нещастие), мислите ми мълчаха, отстъпили всичко на сърцето ми. Оказах се гола върху завивките на леглото на Димитър. Той отново ме погледна, сякаш може би ми оставяше възможност да се разколебая, но аз придърпах лицето му и продължих целувката. И той не се поколеба повече. Страстта помежду ни беше огромна, но въпреки това Димитър не бързаше за никъде, наслаждаваше се на тялото ми, превръщайки един секс в нещо като сън. Великолепен, нежен, но същевременно силен, Димитър всъщност ми бе отнел целия контрол над събитията, даже сърцето ми вече нямаше думата. Бях напълно пленена, и се разтапях под нежното докосване на Димитър, под мъжествената му сила, под тялото му… бях пленница и това ми харесваше. Напълно престанах да мисля и се потопих изцяло в усещанията си, затворих очи и се отдадох на Димитър.

           

            След известно време аз лежах до голия Дими на леглото и дишах тежко, опитвайки се да се върна в реалността. Досега никога, никой мъж не беше правил такъв секс с мен. Главата ми не успяваше да проумее как Димитър знаеше точно къде да ме докосне, сякаш ме познаваше от години, как въпреки че той имаше целият контрол над случващото се, всичко сякаш бе режисирано от моите най-смели романтични фантазии. Вдигнах поглед към Димитър, който блажено се беше отпуснал на възглавниците, и той ме улови с острите си очи и се усмихна. Сърцето ми запя.

            -Как си? – попита ме той и аз само въздъхнах. Димитър официално бе най-прекрасния, нереален принц на бял кон на света.

            Тогава обаче една нахална мисъл мина през главата ми – той сигурно е правил така с много жени. Той имаше огромен опит, затова знаеше как да ме докосва и как да прави секс с мен така, че да съм на седмото небе. Сигурно това всичко бе опитът му с всичките милион жени, с които сигурно е бил. Мисълта за миг вгорчи цялото ми прекрасно настроение.

            -Какво има? – попита ме мило Дими, явно забелязал промяната на лицето ми.

            -Ами… мислех си, че явно наистина имаш опит. – казах и го погледнах виновно, а той се намръщи и изсумтя.

            -Опитът няма нищо общо. Всяка жена е индивидуална – каза ми той – за твоя информация, обикновено правя друг тип секс. Доста по-бурен от това.

            Изчервих се и се позавих още с чаршафа.

            -Дими.

            -Защо се притесняваш? – попита ме той – не се срамувай от мен.

            -Да, аз просто…

            -Ани – тихо каза той – моля те, спокойно. Аз не съм ти враг в някаква война, не е нужно да търсиш с какво да си развалиш настроението.

            Той ме погали по косата и ме придърпа да му се гушна. Сгуших се до топлата му кожа и затворих очи, опитвайки се отново да се потопя в приятното усещане от преди малко. Всяка жена е индивидуална. Всяка жена… това със сигурност бе вярно. Но означаваше, че явно Димитър е разгадал точно какъв секс харесвам, без дори да ме попита веднъж. Не бях сигурна как го бе направил, но нямаше да се изненадам, ако проницателните му очи бяха разтълкували по някакъв начин роклите ми или поведението ми, за да разберат какъв е моят мечтан секс.

            Дими се протегна до нощното си шкафче, за да си вземе кутията с цигари, а аз загледах четящите му се ребра. Този мъж имаше нужда от малко месце по кокалите си, но дори така, някак болнаво кльощав, той изглеждаше великолепно за очите ми. Беше като магия, всички емоции, които този мъж предизвикваше в мен.

            Дими си запали цигара и се отпусна отново на възглавниците, а аз се гушнах до сърцето му. Чувах го как бие силно, но не звучеше прекалено ускорено.

            -Ще се върна в София – каза ми той, стъписвайки ме, и аз го погледнах. Той блажено си пушеше цигарата, сякаш не беше обявил току-що, че ще прекрати почивката си.

            -Ъмм, добре.

            -После пак ще отида на почивка, спокойно. Аз доста често си ходя на почивки – каза той и се засмя – така че спокойно. Може даже ти да избереш следващата дестинация.

            Усетих, че съм се усмихнала, въпреки че тревогата за сърцето му отново намери място в съзнанието ми. Мислите ми започнаха да стават хаотични, но Дими погали косата ми и за момент сякаш прочисти съзнанието ми. Продължи нежно да ме гали по главата, докато пушеше и в стаята се разполагаше спокойна тишина.

            -Да отидем все пак на плаж? – предложи Дими – утре ще се връщаме към София.

            -Да, съгласна съм. Ами..

            Само че думите ми бяха прекъснати от телефона на Дими, който иззвъня на полицата пред огледалото. Мелодията бе различна от онази, с която звънеше брат му, и Дими мигновено стана от леглото. За миг си позволих да се полюбувам на стегнатото му, жилаво тяло. Той изобщо не беше свенлив, разхождайки се гол до полицата. Сетне взе телефона и вдигна.

            -Ало?

            Може би звънеше някой непознат. Загледах се в лицето на Димитър, за да не прекалявам с другите гледки.

            Изненадващо обаче лицето му помръкна, докато слушаше какво му говорят. Хвърли ми един поглед, сетне за моя изненада взе халата си, наметна си го, излезе на терасата и затвори вратата зад себе си. Таен разговор? Аз си облякох една светлосиня лятна рокля от багажа ми и се приближих до вратата към терасата. Виждах през стъклото, как Дими говори по телефона, облегнат на парапета. Забелязах, че не беше затворил плътно вратата и се залепих по-близо, изпълнена с любопитство.

            -Откъде изобщо имаш номера ми? – тъкмо казваше Дими, с тих, заговорнически тон – Не, знаеш много добре, че нямам нищо общо с тези неща вече – продължи той след малко – не, не ме интересува. Оправяй се, съмнявам се да имаш само мен в телефонния си указател.

            Малко тишина, в която явно отсрещната страна говореше нещо. Искаше ми се да видя изражението на Димитър в момента. Отдалечих се от разговора, тъй като ми ставаше неудобно да го подслушвам, и седнах на ръба на леглото. Какви ли тайни разговори можеше да води Димитър? Имах някакво странно лошо предчувствие, но разговорът приключи сравнително бързо и Дими се върна при мен. Усмихна ми се.

            -Да се оправяме за плажа? – попита.

            -Кой ти се обади? – попитах го аз, следейки лицето му за реакция. Този път обаче той нито се намръщи, нито показа с нещо, че не би искал да ми каже.

            -Един мой стар бизнес партньор – каза той – но аз вече не съм в сферата. Не знам откъде ми е намерил телефона.

            -За фирмата ли говориш? На брат ти?

            -Не, един друг бизнес, с който преди време се занимавах – отвърна ми Димитър, дойде до мен и ме целуна нежно по лицето – искаш ли да ходим на плажа, принцесо моя?

            Сърцето ми запърха радостно, но фактът, че не ми поясни за какъв бизнес говори и как се опита да ме накара да си отвлека вниманието, остана в главата ми. Нямаше да настоявам засега, но наистина имах лошо предчувствие относно този "бизнес".

» следваща част...

© Зи Петров Всички права запазени

Благодаря на всички за вниманието!

 

Сърдечни поздрави, 

Зи 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??