3.04.2020 г., 15:23 ч.
Доктор Вреден - глава 35
Произведение от няколко части « към първа част
22 мин за четене
Глава 35
На другия ден в имението ни пристигна назначен от Асен физиотерапевт, който да помага на Дими да възстанови силите си след комата. Както винаги, Дими не се оплака, въпреки че виждах, че му е трудно дори да се движи, но отбеляза някакъв, макар и малък, прогрес. Брат му също му осигури и инвалидна количка, чиято облегалка щеше да подпира и главата му, за да не стои само в стаята.
Стана обяд и аз стоях, седнала на леглото до Дими, и го наблюдавах да ми се усмихва широко, излегнал се на множество възглавници и завит с чаршаф. Въпреки всичко станало, той успяваше да ме гледа така, сякаш е най-щастливия мъж на света. Сините му очи светеха към мен с топлина и сякаш, някаква възхита.
– Ани – повика ме той нежно. Усмихнах му се.
– Кажи?
– Би ли ми помогнала да се преоблека? Тази болнична нощница не ми отива – каза той весело. Засмях се сърдечно, след това отидох до сака с нещата му.
– Какво искаш да облечеш? – попитах го, като очите ми се плъзнаха през дрехите му. Бяха подредени, шарен ...
На другия ден в имението ни пристигна назначен от Асен физиотерапевт, който да помага на Дими да възстанови силите си след комата. Както винаги, Дими не се оплака, въпреки че виждах, че му е трудно дори да се движи, но отбеляза някакъв, макар и малък, прогрес. Брат му също му осигури и инвалидна количка, чиято облегалка щеше да подпира и главата му, за да не стои само в стаята.
Стана обяд и аз стоях, седнала на леглото до Дими, и го наблюдавах да ми се усмихва широко, излегнал се на множество възглавници и завит с чаршаф. Въпреки всичко станало, той успяваше да ме гледа така, сякаш е най-щастливия мъж на света. Сините му очи светеха към мен с топлина и сякаш, някаква възхита.
– Ани – повика ме той нежно. Усмихнах му се.
– Кажи?
– Би ли ми помогнала да се преоблека? Тази болнична нощница не ми отива – каза той весело. Засмях се сърдечно, след това отидох до сака с нещата му.
– Какво искаш да облечеш? – попитах го, като очите ми се плъзнаха през дрехите му. Бяха подредени, шарен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Зи Петров Всички права запазени
Предложения
-
-
Попитали един президент, кое е най-важното за един държавен глава? Да е надпартиен - отговорил той б...
-
До преди две години не обичах самотата. Бягах от нея. Животът ми бе шумен и шарен. Приличаше на пана...
-
Време ли беше да пресечем улицата? Така ми изглеждаше. Колоните от коли всеки момент щяха да спрат, ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
