10.01.2024 г., 14:13 ч.

 Долу маските - 9 

  Проза » Повести и романи
124 1 0
Произведение от няколко части « към първа част
32 мин за четене

Ню Йорк

23,40 ч.

 

  Руският квартал в Брайтън бе наричан от някой Малката Одеса – заради американската си изисканост, красивата предизвикателност, модерната деловитост и оригиналност съчетани с елегантност и лукс. Надписите навсякъде бяха на английски и на кирилица.

  Азбуката на която в момента пишат много славянски и неславянски народи е създадена от братята свети Кирил и свети Методий – видни византийски дипломати и книжовници от български славянски произход. Те създали първия славянски книжовен език и първата старобългарска азбука – глаголицата. Тя е била дело на св. Константин-Кирил Философ, който създал писмена система, която отразявала солунския източнобългарски езиков говор от ІХ в. На глаголица са били записани първите преводи на книги, необходими за богослужението в църквите. Константин-Кирил Философ, както го наричали в Рим и брат му Методий са били изпратени от византийския император Михаил III във Великоморавия, през 863 година, за да разпространят създадената от тях писменност наречена глаголица в създадените за тази цел нови книжовни центрове.

  Традиционно, кирилицата произлиза от глаголицата и е била назована така от ученика на братята Кирил и Методий българинът свети Климент Охридски. Той я нарича така в чест на Константин-Кирил Философ. Подобно на латиницата за основа на новата азбука кирилица е била използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската. Кирилицата е втората старобългарска азбука. Тя е била създадена в Българския град Преслав и от български книжовници, по времето на Златния век на Българската дъжава. Смята се, че нейното основно седалище е било в Голямата базилика  в Плиска. След 893 година цар Симеон I преместил седалището на школата в новата българска столица Преслав. За разлика от глаголицата, кирилицата е компилативна азбука обединяваща в едно: – двадесет и четири букви от гръцката азбука и дванадесет знака за звуци, липсващи в гръцкия език, взети от първата старобългарска азбука глаголицата. Тези специфични нейни особенности я направили пригодна да отразява богатството на славянската реч.

  С български свещенослужители и български книги Русия и Сърбия са приели християнството.

  Американец би се загубил в Брайтън Бийч, ако изобщо се осмелеше да отиде там. Руснаците и украйнците бяха окупирали целия район около плажа на Атлантика. Този квартал предлагаше, не само просторни апартаменти, но и прекрасна гледка към безкрайното пространство на океана. Малката Одеса се намираше в южната част на Бруклин и разполагаше с плажна ивица дълга четири километра.

  В този квартал на Ню Йорк около квадратна маса в руския ресторант Катя седяха петима бивши спецназ*. Никой от тях не носеше предпазни маски на лицата. Те си мислеха, че здравите мъже коронавирус COVID-19 не ги лови.

*"спецназ" – руски части със специално предназначение.

  Сервитьорът Стьопа им донесе и подреди на масата поръчаните от тях две бутилки руска водка; пирожки с яйца, колбас и зелен лук; блини; гречка с пилешко филе и пармезан и естествено сельодка върху канапе от картофи, гарнирана с масло и горчица. Той постави на масата една кана с пресен квас и четири половинлитрови стъклени бутилки минерална вода, марка Боржоми.

– Днес, квасът ни е приятен на вкус, слабоалкохолен и леко газиран. Наздраве, другари! – каза той и се отдалечи от тях.

Насядалите около масата, на разстояние от метър и половина един от друг заради пандемията, гости започнаха да похапват. Засега не разговаряха помежду си.

  Петимата бивши спецназ бяха се установили в този град, поради една единствена причина, тук имаше много поръчки изискващи специални умения. Те, като бивши служители на частите със специално предназначение, имаха тактическа и практическа подготовка за това. И петимата бяха воювали в приключилата наскоро война в Сирия. Познаваха се от многото изпълнени успешно мисии. Сега бяха пенсионери, ако можеха да се нарекат така мъже прехвърлили четиридесетте години.

– Вече, никой не убива колеги, Павлик – каза Витя, този който седеше с гръб към вратата. – Само трайно и за дълго ги обезвреждаме.

– Прав си! Не може да си показваш превъзходството с оръжие в ръка, когато другият не е въоръжен – съгласи се седящият от дясната му страна Павлик и отпи голяма глътка минерална вода направо от половинлитровата стъклена бутилка.

– При една операция не е нужно да се убива противникът – взе думата и третият седящ на масата бивш спецназ. – Трябва да го зашеметим и да му свалим гащите.

  Тук, всички седнали на масата започнаха да се смеят.

– Федя, ами ако оня срещу мен стреля? – опонира го този който седеше срещу Витя. – И аз ще стрелям.

– Митя, за убийство тук получаваш от двадесет години до живот. Парите които дават са добри, но не са повод за убиване. В багажа за затвора, тук, задължително се слага четка за почистване на задника от паяжини.

– Има състезания по ММА. Кой е по-голяма работа се решава на ринга при директно противоборство – допълни го Федя.

– Решаваме... без жертви! – каза Витя и сериозно изгледа колегите си.

– Съгласни сме. Нали ти си шефът и свръзката е твоя – отвърна Павлик и огледа другите двама спецназ Саша и Митя, за да види дали има някой против.

  Те не помръдваха. Явно, бяха съгласни. 

– Имам една добра и една лоша новина.

– Витя, започни с добрата – предложи Павлик и се ухили.

– Двата обекта след седмица заминават... знаете къде? – погледна ги той. Те кимнаха с глави, че разбират. – Лошата новина е, че ако там нямаме възможност за координиране между отделните звена за изпълнение на поставената задача, добро прикритие за бързина на действията ни, тоест, внезапно да нападнем и бързо да отстъпим действаме в къщата.

– Добре я охраняват – измънка четвъртият седящ на масата.

– Да, така е Митя. Но и ние сме добри – надигна чашата си с водка той. – Наздраве, за успеха!

  Другите също надигнаха чашите си.

  Изведнъж до тях достигна шум от мъжки говор на английски език.

  На бара пиеха, в компанията на две руси жени, двама шотландци. Те бяха седнали удобно на високи столове и бяха подпряли лакти на бар плота, като спазваха дистанция помежду си от един метър. Пред тях имаше два шота с водка. И двамата на висок глас изразяваха мнение, че това не е сериозно питие и молеха младите красиви жени да им помогнат да спечелят прилична сума долари, като  организират надпиване с руснаци.

  Гостенките на заведението рускинята Наташа и украйнката Оксана първоначално им се присмяха, но след като те им обещаха по сто долара, ако намерят мъже с които да се надпиват с уиски се съгласиха.

– Момчета, – обърна се Наташа към бившите спецназовци, след като доближи масата им – има двама рижави шотландци пиещи на бара. Джони и неговият брат на име Уокър. Дават хилядарка за надпревара по надпиване с уиски.

 Саша и Федя решиха да приемат предизвикателството, станаха от масата и се приближиха до седящите на столовете шотландци.

– Всеки един... от нас двамата и от вас двамата, трябва да изпие по десет шота с уиски за десет минути. Никой не трябва да падне на пода до десет минути. Който се сгромоляса... значи, другият печели – им каза Джони, който си бе наумил да надпие руснаците.

– Залогът, момчета, е хиляда долара – добави Уокър. Извади от портфейла си десет стодоларови банкноти и ги остави на бар плота.

  Руските спецназовци предположиха, че е страхотно да се състезаваш в надпиване с уиски, да го изпиеш без пари и на всичко отгоре да спечелиш хиляда долара за това. За жалост, те не разполагаха с пари в брой. Имаха налични долари само в дебитните им карти. Саша и Федя вдигнаха ръце във въздуха в израз на съжаление, че не могат да отговорят с плащане в кеш на надпиването. Затова им отказаха.

  Тук, в залога се намеси собственичката на ресторанта госпожа Катя Николаевна, която с интерес следеше облога и неговият размер я заинтригува. Тя на отличен английски език обясни на шотландците, че познава редовните си клиенти и тя лично гарантира за изплащането на сумата от хиляда долара при тяхна загуба.

– Момчета, да не ме посрамите. Пиете до победа! – усмихна се тя на Саша и Федя.

Чашите с уиски бяха наляти и бързо изпити до една от руснаците; а изходът беше само един – шотландците се простиха със заложените от тях долари.

               © Д. Сираков 2021   © Copyright      

                            

                                                         КРАЙ ТРЕТА ГЛАВА_ВЛЮБВАНЕТО В КОРОЛИНА

 

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ИЗНУДВАНЕТО НА ВЕЗИ

САЩ

Флорида

11,30 ч.

 

На международния фолклорен фестивал „Магията на фолклора“, който се проведе в Маями, младата попфолк певица Кара зае престижното второ място за индивидуални изпълнители с песента „Нощ за двама“:  

На масата чаровно украсена,

седим отново с теб – ръка в ръка,

и дланите ни галят се сплотено,

свещта притрепва заедно с дъха!

 

Навън е тихо, спят дори звездите,

до мен си ти и пазиш моят свят,

и все по-силно чувствам, че мечтите,

ще сбъднем с тази обич между нас!

 

Това е този миг – щастлив и вечен,

във който се събират две сърца,

да бият заедно навеки са обречени,

щом толкова прекрасна е нощта!

 

Припев:

Принцесо моя – приказка наяве,

намерих те през много планини,

аз, твоят Принц за любовта ти жаден,

сънувам със отворени очи!

  Организаторите на престижния Международен фестивал, след като оцениха изпълненията на над стотици изпълнители от различни краища на света, присъдиха престижното второ място на Кара. На официална церемония те я удостоиха и със статуетка и парична награда.

  За Каролина Уилямс, която пееше под псевдонима Кара второто място бе успех и тя предложи на Вези, който я накара да се яви на кастинг за прослушване на млади изпълнители, да посетят Дисни Уърлд Орландо. Той прие.

  В този прекрасен увеселителен парк Вези Бронксли и Каролина Уилямс три последователни дни се забавляваха страхотно.

Кара можа да види естествено чистите черти от характера на младия мъж, да оцени неговите маниери и отношението му към жените. Според нея той се изяви като истински кавалер, притежаващ вродена изисканост и галантност. Двамата ходеха из парка прегърнати, а вплетените пръсти на ръцете им нежно се галеха. Возиха се на кумба, на влакчето в Джурасик парк и обиколиха почти всички атракциони. Ядоха пица с праскови, захарен памук и захарно петле на клечки. Опитаха и захаросани ябълки.

  Двамата влюбени прекарваха нощите заедно в едно легло; Вези беше наел хотелски  апартамент.

  По принцип, за да е трайна една връзка двамата партньори трябва да си приличат, да харесват едни и същи неща, да имат сходни виждания – тогава, такава връзка е дълготрайна. Или с две думи казано всички ваши приятели или колеги трябва импулсивно, като ви видят заедно, да кажат: – „Вие сте един за друг!“.

  На четвъртия ден от престоя им в Дисни уърлд двамата влюбени закусваха в хотелското легло и пиеха кафе. 

– Никога не съм се чувствала така вълшебно – каза Каролина. – Сега, ако се отдалечиш от мен бих умряла.

– Не мога да спра да те прегръщам и да милвам косата ти. Да махна ръка от под главата ти... другата ми ръка веднага започва да те прегръща – шеговито и отвърна той.

– Не искам да прекарвам, принце мой, нито една нощ сама и без теб – отвърна на шегата тя, стъпи с крака на матрака и се наметна със завивката от леглото сякаш бе шлейф на бална рокля.

– Кара, любов моя! Хубава си като месечина, светла си като слънцето, свежа си като росата. Равна си по хубост на мен! – разпалено каза Вези, като с тяло имитираше мъж с хомосексуални наклонности.

–  Единствената любов която познавам, скъпи, не е твоята, а тази на моята възлюблена руса секретарка Доли – изплези езика си  напред Кара.

  Тук и двамата прихнаха в буен смях прегърнаха се и той я целуна по устата.

– Не си ли обичал някоя? – вече със сериозен тон попита Каролина.

– Не бях срещнал тази на която да позволя да завладее сърцето ми, а не парите ми.

– Да завладее сърцето ти – повтори тя. – Добре казано.

– Имах една ученическа любов. Беше до завършването ми на американския колеж на Балканите – продължи Вези, като галеше къдриците й с ръка. – Елизабет се казваше. Тя замина за Сингапур и пътищата ни се разделиха. Вярна е народната мъдрост, че „Невиждани очи се забравят”. Преди три месеца се разделих с Деамира. Ако искаш изпитай любовта ми. Наеми някоя красива мацка и ми я пусни. Нека да се опита да ме свали за проба и ще видиш резултата.

– Мечтай си! – отряза го тя. – Ами, ако се влюбиш в нея? 

– Не съм виновен, че чалга певиците са невероятно красиви и палави. Един истински мъж не може да им устой, освен ако не е влюбен.

– Вези, ти си богат и е нормално жени да ти се предлагат.

– Кара, не съм искал да съм богат и да управлявам финансови дружества. Ужасни неща са властта и богатството, всички плащаме цена затова.

– Който трупа познание чрез власт или правене на пари трупа и тъга и самота – отвърна му тя.

  Младият мъж не й отговори. Протегна се и хвана ръката й. Доближи я до гърдите си – там където туптеше сърцето му.

– Кара, и Бог да поиска частица от сърцето ми ще кажа никога. То, цялото принадлежи на теб. С теб не съм сам. С теб съм жив. Когато сме разделени, поради бизнес и ти стане самотно... почувствай и знай тук си завинаги. На петия ден от престоя им в Дисни Уърлд Орландо, Вези бе хванал за ръката Каролина. Движеха се по алеята на Main Street във "Вълшебното кралство" след като бяха посетили тематичната зона посветена на сагата „Междузвездни войни“. В увеселителния парк от фирмата „Дисни“ бяха постройли цели планети в които посетителите на парка влизаха в битки гледани досега от тях само на кино; дори можеха да летят с любимия космически кораб на Хан Соло - „Хилядолетния сокол“.

  Погледът на Вези се носочи към фасадата на една мобилна шатра от изкуствен ПВЦ брезент и декорирана в ориенталски стил отвън. Върху нея съзря един надпис „Гледане на ръка и лице“.

– Искаш ли да влезем? – предложи Каролина след като и тя го прочете.

– Ти, вярваш ли в това? – погледна я с учудване приятелят й. – Спомних си един виц: Руса жена, разведена и с две деца отива на врачка и чука на вратата. „Кой е?” попитала тя. „Егати и врачката“! казала жената и си тръгнала.

– Много си забавен – засмя се тя. – Искам да ни гледат.

– Правя го, само заради теб – отвърна той.

  Заедно влезнаха вътре. Лъхна ги тежък ориенталски дъх примесен с мирис на жасмин и друга миризма която Кара не можа да определи, нито младият мъж.

  На квадратна маса се беше разположила жена на видима възраст към шестдесет години, леко пълна и със закръглено лице; на него бе поставила червена на цвят предпазна маска, а на главата й имаше тиара с разположен в средата голям червен камък. Тя беше облечена с извезана със сърма дълга червена роба.

  Гадателката вдигна поглед към тях и леко се усмихна.

  Поставила бе на масата двете си ръце и ги бе кръстосала; повечето от пръстите й бяха украсени с масивни златни пръстени. Този на показалеца бе по-масивен, плосък отгоре и с изрисувани тайнствени знаци върху него.

  Масата беше застлана с пъстро извезан персийски ковьор.

– Радвам се, да Ви посрещна! – гласът й се оказа доста приятен.

Вези забеляза, че няма кристална топка на масата каквато предположи, че трябва да има всяка гледачка. Видя само едно тесте с карти, които той определи по големината за Таро карти.

– На какво гледате? – запита я младата жена.

– На карти, на ръка, на лице и на предмет – изреди тя и ги покани с жест на ръката си да седнат на два сгъваеми стола разположени точно срещу масата й.

– Има ли значение каква е нашата религия? – попита Вези и загледа нейната роба.

– Аз се отнасям положително към всички религии – отговори тя. – По същество те са еднакви, само трактовките им са различни. Всички вярват в това, че има по-висши сили. За своите шестдесет и три години не съм видяла нито един атеист. Всеки вярва в нещо.

– Наистина, на този свят има сили които не всеки разбира – намеси си и Каролина. – Във Ватикана се пазят много книги по този въпрос и това не е случайно. Обаче, официалното им становище е, че хората не са достатъчно подготвени да ги прочетат и изучат.

– Да, има тайни книги – съгласи се с нея Вези и я погледна. – Никой не знае в коя библиотеката в подземията на Ватикана се пазят всички заграбени гримоари на известните магове през Средновековието. Първо, някой е взел писанията им след това, може би, са ги избили.

– Какво е гримоар?

– Кара, това са магически книги даващи указания за призоваване на ангели и демони, придобиване на просветление и магически сили. Може би са списъци на имената на ангели и демони. Посочени са и указания за правене на заклинания чрез смесване на билки и правене на талисмани.

Вези свърши да говори. Каролина се обърна към гледачката, погледна я очите и попита:

– И на всичко това ли познавате, госпожо?

– Зависи от енергията която хората носят и която ги е обгърнала когато идват при мен.

– Хората притежават ли енергия?

– Да, прекрасно момиче. При някой е много силна, при други е по-слаба. Енергията не изчезва. От нещо не става нищо. Контактувам от един до четири метра. Вие за какво искате да ви гледам? Проблеми ли имате или както ви наблюдавам... сте лудо влюбени? – направи първото си вярно пророчество тя.

Кара се смути леко и не отговори. Нито мъжът до нея.

– По формата на устните, лицето, очите, ушите. Изрисувани са на тях професиите за който сме предопределени – продължи гледачката. – По тях мога да гадая съдбите на хората и да дам най-правилния съвет. Кой път да хванат те на житейския кръстопът.

– Бях чел някъде за двама швейцарци Лафатер и Гал който познавали черти от характера на хората само по извивките на лицето и главата.

– Да, младежо, това е вярно. Аз, мога да разгадая и житейските пътища. За мен те са нарисувани по лицата на хората. Върху лицето на всеки има изрисуван божи знак за съдбата му. Твърде тайнствено е поставен този божи знак и не всеки може да го разчете. На вас няма какво да предскажа по чертите на лицето... дори не е нужно да си сваляте предпазните маски. И двамата сте  успели в живота.

–  Не е точно така – отвърна евроамериканецът и се намести на сгъваемия стол. – Поне за мен, де!

– На челото ти е изписана голяма известност, голяма слава, но ще носиш и голям товар, момче. Гледачка съм от четиридесет години и при мен е бил само един мъж с такива черти на лицето. По-късно стана президент на страната. Името няма да ти кажа.

– Всъщност... не вярвам на предсказания.

– Всичко зависи от енергията която носят хората. Свали си ръчния часовник и ми го дай, моля! –  посочи към ръката му тя. – Може ли, момиче, и твоя часовник?

– Казахте за някаква енергия? – попита тя и също си свали часовника, както и Вези, взе и неговия и ги подаде на гледачката.

– Тук, под Дисни Уърлд Орландо се събират три енергийни лъча и ако взема в ръце по една ваша вещ би трябвало да усетя дали имате кармична връзка и дали сте един за друг.

  Младият мъж за пръв път погледна гадателката въпросително и с малка надежда защото му се прииска тя да установи или да усети, дали в бъдеще той ще има продължителна духовна връзка с Каролина.

– О, Боже! Вие сте родени един за друг и съдбата ви е една преплетена карма. Такова съчетание е много рядко и енергиите ви са се обединили. Станали са едно цяло. 

– Какво означава това? – с тих глас попита тя.

– Ако енергийте са се обединили, момиче, е станало най-великото чудо което аз наричам любов. При вас има извисяване на духовната енергия над материалната и над вечността – гледачката се облегна назад на стола и продължи да пророкува. – Онези божии създания които имат шанса да срещнат любовта и да обединят енергиите си само те могат да пътуват по двама заедно във вечността и винаги да са едно енергийно цяло във Вселената. Един вид, животът е тест дали можеш да продължиш нататък. Животът е тест, дали си способен да обичаш, дали си качествен и дали носиш тази енергийна мощ. През тази година могат да ти се случат и непредвидени събития. Благоприятно е да изпробваш късмета си в пеенето и поезията. Не е желателно да ядеш свинско месо и да го готвиш. Не трябва да дрънчат домакински съдове около теб. Звученето им носи отрицателни вибрации. Ще те споходят точно когато извисяваш глас... за да кажеш нещо важно или да запееш песен.

  Врачката спря да говори, протегна се и с дясната ръка наля вода в една водна стъклена чаша. Подкани с поглед гостите да си вземат от масата бутилки с минерална вода. След отказа им дръпна червената си предпазна маска на лицето надолу, отпи няколко глътки и продължи:

– Любовта е енергийна мощ. Тези хора който са способни да обичат и имат любов само те могат да преминат на друго енергийно ниво. След смъртта от нас в черната пръст остава само материалното. На тези, който са се намерили и са изпитали истинската любов двете им енергии се издигат над Земята и след време се събират. Енергията на първия починал очаква другия, като тя кръжи в орбита около Земята. Може и с години да чака. Там се сливат и остават завинаги заедно като се превръщат в едно енергийно цяло. Започват да пътуват в междузвездното пространство и заедно напускат Слънчевата система отвъд хелиосферата й. Могат да опознават нашата галактика и да пътуват до безкрайност отвъд дългите ръкави на Млечния път. Това е път от който няма връщане защото слятатата енергия на двамата завинаги се рее от галактика в галактика. Преминават през различни и така до следващата. Според мен, ако поискат биха могли да се преродят в други тела... на други планети подобни на Земята. Знае се, че Вселената няма край. Така че обединената им енергия завинаги пътува във Вселената и в нейния безкрай. Това е смисълът на човешкия живот... да се родиш, да създадеш енергия, да откриеш истинска любов и след като се обедините, след смъртта, заедно да прекосявате галактики и светове. Нима не е прекрасно тези който се обичат да бъдат завинаги заедно в ширините на безкрайната Вселена? Те могат да избират на коя планета да се преродят и пак съвместно да изживеят живота си. След материалната им смърт, там... пак се изчакват и обединяват енергиите им. Обаче, не могат да се върнат обратно на планетата Земя. Хора, има ли смисъл при тази прекрасна загадъчност на безкрайността?

– Как така, се изчакват енергиите и къде? – зададе въпрос Каролина.

– Тези който не са намерили истинската любов и вече са починали наричам обикновени хора. Те „чакат на орбита” около планетата Земя с години. Понеже не са намерили любовта и не са се обединили в едно енергийно цяло, те не могат да преминат на друго ниво и могат да се обединят само... с енергиите на родителите и роднините си.

– Моята баба ми е разказвала, че има ангели-хранители – с удивление каза евробританката.

 – Има! Енергията на починалите ни близки. Те са тези които ни помагат и закрилят. Дават ни невидими насоки в определени моменти, точно с тази цел, за да можем да се присъединим към тях по-късно и да образуваме заедно едно енергийно цяло от всички свой наследници. Тези обединени... четири, пет и повече енергии прекосяват галактики и пространство, като заедно се прераждат на нови планети пак като семейство, но в други тела. И така... докато не срещнат на някоя далечна планета в някоя далечна галактика любовта  – продължи невероятния си разказ гледачката и отново отпи от чашата си с вода.

  Двамата посетители седяха на сгъваемите столове и слушаха.

– Има ли значение какъв е периодът от време? – попита Вези и загледа нейния пръстен.

– Млади човече, важи само за период от сто години. Ако, този последният към края на столетието е греховен, самоубиец, убиец, предател или убит като престъпник то енергийният кръг не може да се затвори. Неговата енергия е слаба и блуждае. Затова се връща на Земята. Той се преражда с цел последващият му живот да бъде изпълнен със смисъл за да могат след неговата нова материална смърт роднините му да завършат енергийния кръг и да преминат извън Млечния път. Смъртта е просто едно ново начало на душата му, но вече в друго тяло. Знам че човешкото съзнание може да се управлява от една невидима Вселенска енергия. Аз я наричам Бог! Предричам, че през двехиляди тридесет и девета година свръхкомпютрите, не без помощта на изкуствения интелект, ще открият единен код за разшифроването на тази космическа енергия. През тази година ще бъде измислена и математическа формула за разчитането на този код и хората ще се научат да го четат. Всеки ще може да влезе в съзнанието ни и да предсказва нашето бъдеще... както, аз сега прорукувам на вас.

– Когато бях мълък имах двойка кучета Рокса и Фокси. Те починаха и да ви питам тяхната енергия също ли се извисява?

– Да, господине! При животните енергията е в пъти по-слаба от при хората. Тя също се извисява над Земята но не остава самостоятелна както е при хората, а се обединява с човешката. По-мощната и силна наша енергия привлича тяхната.

– Сега, ми стана ясно – сподели Каролина, – защо, някой човешки същества действат като животни и проявяват инстинкти несъвместими с човешките.

– Така е госпожице! – отговори й гадателката и се усмихна.

– Как е възможно това? Вие сте уникална! Всичко което казахте ми се струва истина – възкликна Вези и стана от сгъваемия стол.

– Препоръчвам ти младежо, да носиш тайнствен амулет от метеорит който да те пази от тъмни сили, зли очи, от врагове и от смъртта. Той има неравна повърхност защото е дошъл от Космоса и е възможно да съзираш в него различни форми от загадъчния свят на духовете. Не трябва да го показваш на никого. Чу, ли? Защото ще загуби вълшебната си сила. Изработва го ходжа или шаман... не знам точно. Ти, момиче, можеш да си сложиш амулет от розов кварц. Той е символът на безусловната любов. Носи сила и чувствителност на собственика си, подхранва късмета и дава предимство пред конкуренти. Накрая, ще ви кажа какво е казала българската пророчица баба Ванга:  "Не искайте много – не можете да му платите цената. Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова колкото му е дадено от Бог. И после няма право на снизхождение. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така! Всичко се вижда и идва време когато провинилият се трябва да плати“. 

  И двамата влюбени останаха доволни от чутото. Спогледаха се.

– Аз, нали ти казах да влезем – хитро го погледна Кара и също стана от стола.

„Този младеж е открил истинската любов и тя ще го предпазва от завист и омраза, но не и от коварство и смъртна опасност. Това момиче, за съжаление, е способно на саможертва от любов”– си каза наум врачката. 

  Гадателката не пожела да разкрие и да предскаже на господин Вези Бронксли какво го очаква в близко бъдеше.

  Тя стана от стола, изправи се, погледна към тях и каза на глас:

– За вас още не е настъпило съдбоносното време.

  Вези и Каролина се насочиха към изхода на шатрата. Мъжът извади две банкноти от сто долара и ги остави на касиерката в предверието. Не пожела ресто. Махна й даже с ръка за довиждане.

  Те излезнаха навън от шатрата и бавно тръгнаха по алеята в посока към изхода от увеселителния парк.

  Тези невероятни истини, които те бяха чули от врачката за живота и смъртта – никой от тях не бе предполагал, че съществуват.

  От къде тя знаеше всички тези неща?

  Наистина ли е възможно енергиите да се обединяват?

  Наистина ли е възможно да има прераждане?

  Наистина ли хората са създадени един за друг?

  Въпросите и техните отговори бяха надхвърлили техните човешки възприятия. Дори съвременната наука не можеше да даде обяснение на този феномен – гадаенето, гледането и предсказването на бъдещето на хората.

***

 

» следваща част...

© Сър Димитри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??