Дом на злото 9
Произведение от няколко части към първа част
17. На ръба на бръснача.
Сам се хвърли напред и повдигна тялото на Мел, намалявайки по този начин задушаващата хватка на импровизираната бесилка върху крехкия й врат. Мимоходом се учуди, колко е лека, но мисълта му веднага се захвана с важните неща.
Осъзнавайки, че все още държи и брадвата, той я притисна към себе си с лявата си ръка, а с другата започна да сече клона.
Слава Богу, трябваха му само няколко мощни удара и той рухна върху тях, но очаквайки това, Сам успя да избегне с рязко дръпване излишните наранявания.
Уменията му да оказва първа помощ в момента бяха просто безценни и той, без да губи секунда, се зае с безпомощната жена. В същото време благодари, че не се бе забавил още малко, защото това щеше да се окаже фатално в случая...
По лицето му се стичаха сълзи, но той въобще и не осъзнаваше това. Важното бе да върне живота в Мел, нищо друго нямаше значение!
18.
Когато Мел пое първата си самостоятелна глътка въздух, Сам въздъхна и разбра, че е спасена. Но какво предстоеше след това?...
Щеше да разбере, явно, както досега - нямаше и минимален контрол над събитията, въпреки всичките си мижави напъни. Течението ги носеше и ги блъскаше в камъните, в дъното, в каквото му падне, но поне още бяха живи!
- Извинявай - дочу сякаш от безкрайно далече гласът й, по-тих и от шепот.
Когато се обърна към нея, тя вече спеше. Явно изтощението и напрежението просто бяха я изключили за момента...
Той седна до нея, и въпреки собствената нужда за сън (а и храна) стисна брадвата и се заслуша в шумовете на гората. Някой трябваше да бди...
28.05.2025.
___
Следва продължение.
_____
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
