3 глава

Елизабет не искаше да се събужда. Поне не и днес. Все още усещаше ръцете му по себе си и знаеше, че ако скоро не спре да мисли за това ще попадне в твърде голяма каша. Зададе си цел най-накрая да стане от леглото и да си вземе душ. По време на това действие забеляза всички отпечатъци оставени по тялото ѝ и за да не им обръща прекалено много внимание, душът ѝ се превърна в пет минутно сапунисване и излизане от банята, като попарена. Все още нямаше план. Но едно за нея бе ясно - при никакви обстоятелства не желаеше да се връща отново в имението, което беше породило всичките ѝ проблеми. Отмести мислите назад в съзнанието си и се зае да си избере тоалет. Накрая се спря на ефирен дълъг черен гащеризон с връзки на гърба, тъй като сутринта се очертаваше да бъде по-топла от предните дни. Излезе с бодра крачка и се зае да търси приятно кафене, защото не желаеше да закусва в хотела. Елизабет усещаше свободата, чувстваше я във всяка пора на тялото си, докато ръфаше от поничката с шоколад и отпиваше от еспресото, които бе закупила от кафенето, в което се намираше сега. То имаше разкошна градина с посадени бели лилии и мини чемширени топки, придаващи някакъв вид изисканост. Лизи не спираше да се наслаждава на новото си приключение. Беше нещо, за което мечтаеше дълго време и се страхуваше дали ще събере смелост да направи, но в крайна сметка се оказа достатъчно готова за борбата, която я очакваше. Не смяташе да повтори поведението си от снощи, от една страна, защото се притесняваше дали няма да се окаже твърде лекомислено и да се увлече в такива начинания, а от друга не вярваше, че ще намери толкова пленяващ любовник, като загадъчния Дрю от бара на хотела. Все още не бе решила накъде ще продължи, но се надяваше да намери своето място в света, разкриващ се пред нея.

Преди пет години:

Елизабет съставяше сложни изчисления за домашната си работа, възложена от университета, затворена в стаята, която се бе превърнала в нейна крепост с течение на времето. Изглеждаше така сякаш животът ѝ се е успокоил поне малко - вече ги нямаше непрестанните натяквания, че не прави нищо с умствения си капацитет, а се бяха превърнали само в леки подмятания от време на време, крясъците бяха утихнали, а синините ѝ бяха почти заличени напълно, въпреки че болката продължаваше да я преследва и някак не бе сигурна дали отново ще чувства тялото си както преди.Вечерите бяха трудно време за нея, с часове не можеше да заспи и накрая, когато това се случеше кошмарите не спираха да я преследват. Изпитваше силен страх, който я стискаше здраво за гушата, не ѝ позволяваше да напълни белите си дробове изцяло с въздух и я замайваше постоянно. В най-тежките си моменти паник атаките бяха нейн неизменен спътник, като често се бяха съчетавали с опитите ѝ за самоубийство, които все още личаха по тънките ѝ китки, по това, че ядеше само течна храна, която да не раздразнеше стомаха ѝ, тъй като той все още се възстановяваше и по черните кръгове под очите ѝ, които показваха колко е уморена в действителност. Беше се унесла в поредните трудни уравнения, търсеща отговора им, когато през вратата нахълта мъжка фигура, по документи едната половина от нейните осиновители, баща ѝ. По това време Лизи беше на деветнадесет години, но в съзнанието си тя знаеше, че е преживяла твърде много. Течеше първата ѝ година в университета, където родителите ѝ я бяха накарали да се запише с направление ,,Анализатор на експертно ниво". Елизабет се надяваше, че високият мъж в стаята ѝ влетя, за да я повика на вечеря. Името му - Ричард - не бе способно да покаже истинската зла аура, криеща се под него. Той беше висок, сравнително едър, поддържащ физическата си форма, косата му бе пепеляво руса, а очите му допълваха гледката със синия си цвят. Възрастта му от 45 години не се бе отразила особено на външния му вид, но умът му действаше с опита на човек, който е измислил хиляди схеми и планове, както за успеха на компанията си, така и за този на цялото имение, което в действителност правеше само и единствено заради собственото си благо. Въпреки бракът си, Ричард продължаваше да угажда на всеки свой плътски повик. Не смяташе за нужно да спре да се вижда с жените, с които спеше, преди да се обвърже. А дори приветстваше и нови в отбора. Връзките им с него главно бяха продиктувани най-напред от външния му вид, който бе изключителна находка на тази възраст и след това от богатото му състояние, тъй като той се стараеше да задоволи дамите с лукса, който можеше да предложи. В очите на Лизи той бе отрепка, причината за тежкото ѝ страдание и в него виждаше не човек, а хищник. Гласът му разцепи тишината с обявление, което накара кръвта, течаща по вените на девойката да замръзне.

- Искам да се омъжиш за Ломбард!

- Моля? - очите на Елизабет щяха да изскочат от орбитите си.

- Чу ме, Елизабет!

- Нямам намерение да се омъжа за него! - при тези думи от нейна страна, десницата на мъжа се озова плътно увита около шията ѝ.

- Давам ти покрив над главата, храна, вода, дори шибаното ти образование се изплаща от моята разплащателна сметка, а ти с цялата си наглост смееш да ми противоречиш!

- Не съм искала да се грижиш за финансовото ми състояние.

- Сякаш бих оставил така наречената ми дъщеря да се размотава наоколо и да руши репутацията ми. Ще започнеш да се срещаш с него, след това ще се сгодите и до няколко години ще сключите брак. Да не съм чул повече възражения от нищожество като теб! О, и познай, Ели ще очаквам от теб да се чукаш страхотно в леглото, за да го задържиш! - изрече той с мазна усмивка.

- Не съм искала да бъда в тази къща! - едва прошепна Лизи.

След тези нейни думи хватката около шията ѝ се затегна до момент, в който тя не можеше да си поеме въздух. Лицето ѝ започна да променя оттенъка си, ръцете ѝ се вкопчиха в тези на Ричард, дерейки кожата му и при всяко нейно такова действие, той стискаше врата ѝ все по-силно. Битката беше безмилостна. А врагът на крехката девойка безжалостен. Едва когато ръцете ѝ загубиха силата си и паднаха до тялото ѝ като омъртвени, когато лицето ѝ бе станало мораво, а очите ѝ се затваряха неумолимо, бе захвърлена на пода до леглото, оставена с немощно тяло и последни думи:

- Утре Ломбард ще те изведе на вечеря! И умната, Елизабет!