Допълвайки недопълненото 5

5 глава

Дрю не спираше да работи, откакто се беше прибрал от Германия. Изкарваше почти цяло денонощие в офиса, като отсъстваше за час-два, в които дремваше и отново се връщаше да управлява ,,империята" си. През неговото отсъствие в компанията му настъпили неотложни проблеми и сега с неуморни сили работеше по тяхното отстраняване. Стоеше в офиса си над огромната купчина с документи и не спираше да ги преглежда един след друг, дори за миг. Мобилният му телефон иззвъня шумно в стаята, разкъсвайки тишината, в която работеше. Дрезгавият му глас прозвуча при приемането на обаждането:

- Ало?

- Дрю, сестра ти е! Ако въобще помниш, че имаш такава, разбира се!

- Емили, какво искаш?

- Племенничката ти все още не е разбрала какъв задник си, така че по-добре си довлечи хубавото личице за вечеря тази седмица!

- Знаеш, че имах много ангажименти и затова не успях да дойда предния път. - гласът на Дрю бе започнал да се смекчава  

- Е, обясни ти на едно петгодишно колко неотложни са тези ангажименти.

- Обещай на Кейти от мое име, че ще ѝ се реванширам веднага щом се освободя.

- Добре, но ако заплаче ти ще си виновен! - пошегува се тя.

- Ха-ха, ще поема вината!

И Емили затвори. До този момент Дрю не осъзнаваше колко всъщност му липсваше това да вечеря у сестра си. Имаха неписано правило, според което той им ходеше на гости всяка неделя, но предвид случващото се във фирмата и пътуването му на което срещна огнената брюнетка, той не беше ходил при сестра си около месец. У сестра му винаги беше шумно, но изпълнено със звучен смях, доза цинизъм и много веселие. Домакинството им се състоеше от Емили, дъщеря ѝ Кейт или Кейти, както я наричаха всички и Джейкъб, съпруга ѝ. А що се отнасяше до секси брюнетката, нея не можеше да изгони от съзнанието си. В малкото на брой часове, в които си открадваше мигове на сън, тя се появяваше като видение, прогонваше тягостната мора и му вдъхваше нови сили, за да се справи с бумащината, която го очакваше. Ако знаеше, че така ще окупира мислите му, нямаше да ѝ позволи да му се изплъзне, а щеше да я държи здраво в обятията си. Насили се да приключи монолога в мислите си и се зае с дейностите си преди телефонното обаждане, обещавайки си, че другата седмица ще посети по-голямата си сестра.