ЧАСТ ТРЕТА

     Влизам у дома. Тихо е, предполагам, че Катя се е погрижила за това. В голямата стая някой се е потрудил, почистил. Ухае на свежест, приятен въздух. Врата се отвори. Тази зад която се намира спалнята на младото семейство. Снаха ми току- що е излязла от банята. Червения халат стига до глезените. Мократа коса назад сресана. Кутия цигари държи. 
     - Сама съм. Стефан изведе малкия на разходка. А сега излизам отвън.
Минава покрай мен. 
     - Колко време имаме? - Питам, защото се нуждая от душ. 
Спря се преди да излезе. Погледна ме.  
     - Колкото е необходимо! 

     Показах се на терасата с бяла тениска и къси черни гащи. Докато съм бил в банята, Тя се е преоблякла. Жълто потниче, а под него гола плът. Не си е сложила сутиен. Тесни дънки и червени чехли допълват облеклото. Сядам срещу нея. 
     Кръстосала е крака, занимава се с телефона. Пространството е малко. Кръглата маса и четирите стола са напълно достатъчни. Отварям кутията с цигари, изваждам една. 
     - Офф... може ли да използвам запалката ти? 
Моята съм я изгубил някъде.
     - Разбира се!
 Взимам я, газта е на привършване. Снаха ми последва примера. Също запали.  
     - Е, тук съм. - Нямам търпение да узная защо бях повикан. 
     - Радвам се, че прие да говорим. 
 Издуха дима от цигарата срещу лицето ми. Очите ни се гледат. Чакам да продължи.
     - Съжалявам, че по този начин трябва да го разбереш. 
     - Кое да разбера? 
 Отмести лице от моето, сега гледа някъде встрани. Плаче ли? Определено, да! В момента срещу мен е сякаш непознат човек. Нищо в поведението не подсказва за онази жена, която тъй добре познавам. По- скоро е притеснена.  
     - Аз.. аз.. трябва да ми помогнеш. 
Да вярвам ли на това което чух? Избърса появилите се сълзи. Отново ме гледа.
     - Имам нужда от помощ. 
Пепел падна върху черните ми гащи. Натиснах фаса в пепелника. И без това се опитвам да ги откажа.   
Съчувствие ли търси? За каква помощ ми говори, за Бога?! 
Има нещо което я измъчва. Не е трудно да се разбере. Въпроса е- Какво? 
     - Страх ме е, Ивайло. 

     В моята стая съм. Имам нужда от спокойствие, заключвам вратата.. 
     Малкия вентилатор върху нощното шкафче е време да влезе в действие. Определено има нужда от разхлаждане. Дърпам пердетата на прозорците, само и само да се избегне нахлуване на слънчева светлина. Жега е, използвам кърпа за да попия потта от лицето си. Обикалям нервно в кръг. Държа диск, получих го от Катя. Съдържанието му било важно.   
     Преди малко тя подробно ме запозна с важна част от миналото си. Останах потресен от това което ми разказа. Не съм сигурен дали да вярвам. Възможностите са две: Или снаха ми е добър човек, влюбен и достоен за уважение?... Или пък е добра актриса, и умел манипулатор? 
На моменти спираше, за да си поеме въздух. Трудно изговаряше думите. Накратко историята е следната:
Преди да се запознаят с брат ми, Катя е излизала с мъж на име Станислав. Забременяла от него, но в същото време разбрала за тайната му любовница. Не му казала за бременността. Той заминал за Испания, при някоя си Аурора. Много скоро след това Катя се запознала със Стефан. Любовта пламнала. Щастлива, че най- сетне намерила подходящия мъж, не му открила, че е бременна. С течение на времето ставало все по- трудно за истината. Детето се родило. Стефан бил на седмото небе от щастие. Станал е баща. Заминал за Германия, пари да печели. Посветил живота си да осигури  нормално детство за сина си. Без лишения. Надявал се е, че след време Тя ще го последва. Планирали да живеят на запад. Един ден Станислав се появил пред вратата на снаха ми. Двамата говорили. Малко след това правили секс. Снаха ми се поддала на чара му. Стефан отсъствал от страната. Изобщо не предполагала за последствията. Много скоро Станислав се върнал с документ, доказващ че той е биологичния баща. Имал е съмнения, за това се е заел да разбере истината. Заплашил я е, че ако не остави брат ми, ще разкрие лъжата. Имало и още. Запис на последната им любовна игра. От онзи ден, когато ги видях. След като изгледала видеото, Катя не била на себе си. Видяла ме е застанал до вратата. Не на последно място, Станислав скрил дрога у тях. Ако се наложело, само един сигнал в полицията било нужно. 
     Искрено съжалява за момента на слабост. Искрено съжалява, че е допуснала мъжът от миналото отново в дома си. Кълне се, че не иска да губи любовта на живота си, брат ми. Накрая бе толкова изтощена от разказа, че не намери сили да продължи. А е имало и още нещо?
Сигнала от телефонът прекъсна мислите ми. Върху леглото е, а на дисплея- Рени. В такова настроение съм, че просто натискам зелената слушалка. В този момент два пъти се почука на вратата.
     - Ивайло, може ли?
     - Влез.
Снаха ми отвори. От прага ми съобщава.
     - Полицейска кола спря пред къщата. Ще те отведат за разпит. 
Бях забравил за това. Подадох диска на Катя.
     - Прибери го. Никой не трябва да го вижда. По- късно ще измислим нещо. 
Слагам ръка на рамото и, опитвам да я успокоя. Тя сведе глава, и отвърна.
     - Надявам се, че разбираш в какво положение съм.  
Зъън... зъън.. Звъни се.
Целуна ме по бузата. 
     - Още веднъж, прости ми. 
Слизам по стълбите. Двама униформени долу ме чакат. 
     - Добър ден, ти ли си Ивайло Стефанов. 
     - Да, аз съм.
     - Идваш с нас в управлението. 
Тръгвам след тях. 

     Голяма маса в средата на стаята, от двете страни по една дълга пейка. Четири голи стени. Застоял въздух. Двама униформени срещу мен. Със сигурност са на възраст над петдесет. Посивели коси, строги лица. Полицай Колев е значително по- слаб физически от своя колега, полицай Манев. По- слабия преглежда някакъв лист. Колегата му извади кутия цигари, постави я на масата.
     - Притесняваш ли се?  
     - Нещо такова! - Отвърнах.
Не ми е комфортно. Като се има предвид  последните събития, определено не това е мястото където искам да съм.
Колев остави хартията, погледна ме.
     - Знаеш за какво си тук, Ивайло.  
     - Да, Господин полицай. 
     - Такааа... добре тогава, може да започваме. 
Обърна се, от малкото шкафче зад себе си извади някаква папка. Зная какво е това. Досието ми не е от най- чистите. 
     - Виж какво, Ивайло. Положението ти не е розово. Знаеш го. 
Не смея да кажа нищо, само слушам. 
     - Гледам те, не ми изглеждаш на глупак. Нека оставим миналото настрана. 
Щрак... колегата му запали цигара. Издуха дима нагоре. Радвам се, че не е срещу мен. Обърна лице към Колев. 
     - Карай направо. Нямаме много време.
Слабия полицай все така ме наблюдава. Мисля си, че опитва да ми помогне. Някакъв съвет да ми даде.  
     - Семейството ти е разтревожено. Ти това го знаеш. Разпечатката е красноречива. От твоя лаптоп са изпращани съобщенията.
Какво? Не може да е вярно. Как така? 
     - Учуден си? - Иронично подхвърли - Писал си, че брат ти си има тайна любовница. Детето не било негово. Предупредил си Катя, че ако не бъде добро момиче, ще си отвориш устата. 
Манев се намеси. Запретнал е ръкави. Космите по ръцете му са в повече. 
     - Искал си да спиш с нея? 
Стефан ми го каза същото. По- високо от нормалното отвръщам.
     - Предложения? Искал съм да я чукам? Това ли имате предвид? 
О Боже, не е за вярване. 
Двамата униформени се спогледаха.  Усмихваха се. За мен нещата не бяха смешни, ама никак. 
Колев продължи. 
     - Цената на мълчанието е 1000 лева. Наистина ли го мислиш? 
Не зная какво да кажа. Все по объркано става. 
Продължава да говори, но вече не го чувам. До мен достигат само последните думи. 
     - ... Изнудване! Предвид миналото ти, не те съветвам да продължаваш. Бъди благодарен, че имаш прекрасен брат. В противен случай, знаеш какво те очаква. 
Изправи се, затвори папката. Колегата му изгаси фаса в стъкления пепелник. 
     - Това е всичко. Няма повдигнато обвинение, но внимавай. 
Преди да излязат от стаята, извиквам след тях. 
     - Нищо от това не е вярно. Един ден ще го докажа. 

     Излизам от управлението. Решавам да проверя дали адвокат Бачев е в кантората си. Минавам покрай читалището, сещам се за снощи. Двете момичета, и опита им да ме свалят. Мисля да предупредя адвоката, че след минута съм при него. Забравил съм си телефона у дома.
     Пред кантората съм, заключено е. Няма го. 
     Вървя по центъра на града, от някъде мъжки глас ме вика. 
     - Ивайло, Ивайло, ела. 
В заведението отдясно Ванката е вдигнал ръка. Много от масите са заети. Хората използват хубавото време. Подходящ момент да изпия едно кафе. Приближавам се.
     - Здравей Ванка, как е? 
     - Ела, седни. Не сме се виждали скоро. 
Наистина е така. Бивши съученици сме, заедно завършихме. Набит мъж с атлетично тяло. Редовно посещава фитнес клуба. Винаги е късо подстриган. Пресилено е да се каже, че сме приятели. В добри отношения сме. Женен е за по- млада жена от ромски произход. Сам е на масата, а пред него програма от поредния тираж на- ЕВРОФУТБОЛ - . 
     - Печалби има ли? - Питам докато сядам отсреща.
     - И да, и не! - Кратък отговор. - Ти как я караш? Свикваш ли с цивилния живот?
Млада сервитьорка доближи. 
     - Какво да бъде?
     - Нормално кафе, и кока- кола.
Записа поръчката в малкото тефтерче. Обърна се, и тръгна към бара.

      У дома съм. Компанията на Иван се отрази добре. Утре вечер ще излизаме. Такава е уговорката. Не му споменах за проблемите си, не виждам смисъл просто. Родителите ми и Катя са в голямата стая. Телевизорът е спрян. Тъжни лица. Майка бърши очи с кърпичка. Снаха ми се изправи, дойде до мен. 
     - Последвай ме.  
Тръгвам след нея. 
В средата на кухнята съм, тя приближава, прегръща ме. Плаче.
     - Какво има, Катя? 
Сигурен съм, че нещо не е наред. С усилие успява да изрече думите. 
     - Стефан е катастрофирал. В болницата е. 
Плачът се усили. Тялото се отпусна. Сълзи напълниха и моите очи. Искам да кажа нещо, но сякаш буца е заседнала в гърлото ми. Не искам да го приема.
     - Как е станало? 
Отдръпна се от мен, вече виждам лицето и.  
     - Прибра се, остави Коко, и пак излезе. Пътувал е в посока Ямбол. Когато наближил село Окоп, изскочила кола. И после.... 
После ясно какво се е случило. Зарови лице в гърдите ми. Галя косата, искам да я успокоя. Аз също имам нужда от подобно нещо. Намирам сили да кажа.
     - Да отидем в болницата. 
     - Лекарите казаха, че в момента е по- добре да не го виждаме. Ивайло, брат ти може да остане инвалид до края на живота си.