Шефът ме извика, за да ми трие сол на главата, инак казано – да ми набива обръчите. В последно време се улавям, че въобще не ми се работи...Седя на бюрото си и си играя на компютъра разни весели игрички. Пия кафе и се размотавам като избит електрон. Все пак работя в министерство! Не съм на полето, за да имам норма да прекопая пет декара царевица. Както и да е...Обаче аз се сещам кой ме е накиснал! Ще го хвана някой ден за кльощавата шия и ще й направя няколко оборота в обратна на часовника посока!
Влязох при секретарката и както винаги, когато я стрелках с очи, дъхът ми започваше да си прави грозни шеги с мене. Ту спираше, ту излизаше с много пара – въобще нещо се объркваше в моите розови дробчета. Тя, секретарката, беше нещо удивително!
Първото впечатление, което скромен и непредубеден /визирам себе си/ наблюдател вижда всеки път, това е една къса поличка, която прави неимоверни усилия да скрие розовото, синьото и...бельо. Трябва да се отбележи честно, че не винаги въпросната дрешка у ...