3. Дървото на истината
Когато му звъннаха за събирането, Георг вече беше приключил с отчета на касата – работеше като управител в малък ресторант за бързо хранене. Работата го натоварваше с ежедневната си монотонност и напрегнатите дребни уравнения – решаваше ги през деня, но те отново стояха в нестройни редици на следния. Ритмично се оплиташе в еднообразието на работния ден, матричния ден на съществуването. Латентността на съзнанието провлачваше паяжините си, но той все още търсеше пролука, търсеше мотив, за да отхвърли илюзорната власт на добруването. Вървеше към дома си с поглед пълзящ по мокрия тротоар – ръмеше. Телефонът завибрира в джоба му и той с радост прие поканата. Свърна към посочения адрес направо през парка. Алеите – пусти и тихи – блестяха под ситните капки, а стъпките пляскаха в малките локви. Светлината, която струеше от ябълковото дърво, се мержелееше през дъждовната мъгла. Когато я забеляза, намери я за различна от всички други вечерни светлини. Различна в сиянието с ...