23.05.2020 г., 7:42 ч.
Дракон
Произведение от няколко части
-
1151 5 16Проза » Повести и романи
-
839 2 2Проза » Повести и романи
-
795 1Проза » Повести и романи
-
774Проза » Повести и романи
-
920Проза » Повести и романи
-
991Проза » Повести и романи
-
959Проза » Повести и романи
4 мин за четене
1. Не искам да се връщам
– Потръпваш ли?
– Потръпвам.
– Да, така е, защото е влажно и студено.
– Нищо такова не усещам – само страх.
Във всяко събуждане има един специален, нереален момент, в който, макар и вече будни, светът не съществува за нас. Той се е разбил на безброй частици, разпръснати в сънищата ни. Отваряйки очи, не знаем откъде да започнем да го сглобяваме – от вчера, от последния спомен за съня, от това кои сме всъщност, къде сме. На помощ идва самата материя, която ни заобикаля и то само ако има достатъчно светлина, която да се отрази в нея, а после – в очите ни. Но ако няма светлина? Бързаме да я открием. В лампата, в утринната зора, в спомените си. Тъмнината крие много неизвестни.
Георг се събуди в тъмнината на стаята. Тихо безумие се оформи в слъневия му сплит, пролази през белите му дробове, разтърси раменето му и се надигна като газов облак, изпълвайки съзнанието му. Очите му трескаво започнаха да търсят отражения, но Луната беше прикрила измамния си блясък зад атмос ...
– Потръпваш ли?
– Потръпвам.
– Да, така е, защото е влажно и студено.
– Нищо такова не усещам – само страх.
Във всяко събуждане има един специален, нереален момент, в който, макар и вече будни, светът не съществува за нас. Той се е разбил на безброй частици, разпръснати в сънищата ни. Отваряйки очи, не знаем откъде да започнем да го сглобяваме – от вчера, от последния спомен за съня, от това кои сме всъщност, къде сме. На помощ идва самата материя, която ни заобикаля и то само ако има достатъчно светлина, която да се отрази в нея, а после – в очите ни. Но ако няма светлина? Бързаме да я открием. В лампата, в утринната зора, в спомените си. Тъмнината крие много неизвестни.
Георг се събуди в тъмнината на стаята. Тихо безумие се оформи в слъневия му сплит, пролази през белите му дробове, разтърси раменето му и се надигна като газов облак, изпълвайки съзнанието му. Очите му трескаво започнаха да търсят отражения, но Луната беше прикрила измамния си блясък зад атмос ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Велина Караиванова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
