Увод:
Носеше се като странна песен, предавана през вековете. Подобно на притча или приказка. Понякога я рецитираха в стихотворна форма. Друг път пък ù придаваха необяснимо значение. Майките я пееха като приспивна песен на децата си, а някои баби я разказваха като приказка на внуците си. Всички я знаеха, бяха чували за нея, но никой не беше сигурен дали това предание е истина, или измслица—както бяха повечето приказки за джуджета.
Имаше нещо съмнително и потайно в тези разкази. Беше като частица от пъзел, която липсваше. Сякаш някой се беше погрижил тя да бъде загубена или оставена в забвение. Да потъне в забрава. Защо?! Никой не знаеше. Но мнозина вярваха, че това има някакъв скрит смисъл и търсеха отговорите ù далеч в книжата на вековете, съхранени на едно място— Архивите на Акаша*.
"Безликият се усмихна на Многоликата. Бяха направили грешка. Тази Вселена се дублира и придоби други очертания. До нея имаше важен ключ за достигане.
- Как ще стигат до нас, Многолике Господарке?- запита Б ...