(Отворени очи)
Олга премести неудобно свличащата се папка в по-удобна позиция и продължи ход.
Стъпките й отекваха глухо по коридора, макар че се опитваше да стъпва леко, чаткането на ботушите й по мозаечният под беше като камбанен звън. Караше я да се чувства неловко и сама.
Самата сграда излъчваше усещане за празнота, така си и беше.
Беше почивен ден а тези, които работеха и в почивните дни се бяха разпръснали по опeративни задачи, а техниците и анализаторите се бяха затворили в мазето и работеха.
Коридорът беше доста широк, боядисан в меки, кремави цветове,
от едната страна имаше високи прозорци, покрити с блиндирани щори, от другата имаше врати. Самите врати бяха еднакви, боядисани в зелено, с големи дръжки и остъклени в горната си част.
Зад една oт вратите се чуваше човешки говор и приглушен смях.
В момента, в който момичето приближи вратата, долови краят на изречение.
“... не и с алкохолно отравяне – казала вещицата и се свлякла”.
От вътре се чу откровенно хихикане, леко приглушен ...