Душа
Никога не бях виждала по-тъжни очи от твоите. Напразно се взираш в лицата на хората. Търсиш нея. Чакаш я, но тя те остави, а ти търпеливо се надяваш, че тя ще се върне. Няма я. Все още не вярваш. Колко дни и нощи стоиш на едно и също място и очакваш. Покрай теб минават тълпи от хора, но не и тя. Би я познал по очите, по аромата…И чакаш, защото въпреки,че тя те изостави, ти я обичаш и би и простил…
От дни не си хапвал нищо. Подавам ти вода и храна, а ти плачеш. Сълзите ти са чисти и искрени…
Та ти си само едно бездомно куче…Никога не бях виждала толкова тъжни очи…Ела, бъди ми приятел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vaska Всички права запазени
