Грен се загледа напред , докато все още яздеше бързо , прегърнал любимата си Лиза.

Селището, което се откри пред тях беше доста голямо и много интересно изградено.  Първото нещо, което направи силно впечатление на избрания воин, бе огромно дърво в самия център на града. На оскъдната лунна светлина се виждаше, че по многото му дебели клони имаше построени множество дървени сгради, от малките прозорци на някои от които искряха синкави светлинки. Тези постройки бяха свързани с дълги мостове от дърво и въжета,  направени може би от подходящи за целта материали , от  близките  джунгли. В най-ниската част на огромния, стар и страшно дебел ствол на гигантското дърво, имаше широк десетки метри отвор, който изглеждаше като вход на цялата конструкция.

Джак-ран беше построен в една доста обширна низина. Защитната стена на града, също много здрава и внушителна  на вид , беше направена от дебели, дървесни стволове със заострени върхове и на Грен му изглеждаше, че тя е над десет метра. В селището имаше много сгради, някои от които големи и многоетажни, отново от дърво и с наклонени  покриви, покрити с някакви тревисти растения и мъхове. Отвъд защитната  стена , край широкия път , който водеше навътре през портата, бяха построени по-малки колиби , шатри и палатки. Дърветата, в доста голям радиус около Джак-ран бяха изсечени, може би с цел по-голяма безопасност и  за ясна видимост от стената и няколкото по-високи наблюдателници. Името “Дървесен дом” наистина подхождаше на мястото и Грен бе любопитен да се приближат повече , както и да го огледа отвътре.

- Интересно място! - рече му Лиза възхитена. - Не очаквах да е толкова голям градът! Чувала съм , че огромното дърво в центъра на Джак-ран е от рядък вид , свещен за племената. Корнел беше прав! Гледката си заслужава!

Грен се усмихна в отговор и опря нежно буза в русата коса на любимата си. После пришпори конят си още по-бързо напред след останалите , които бяха забързали темпото дори повече при вида на своя роден дом.

Щом приближиха още към централната порта, пътят пред тях стана павиран, постлан с големи , равни камъни, по които започна да се чува потропване от копитата на конете им. Корнел вдигна продължително ръка към стражите по наблюдателниците и масивната порта от стомана и дърво започна да се вдига бавно, със шумно тракане на зъбни колела и вериги. Конниците минаха през нея и се озоваха зад стената , вече вътре в града. Посрещнаха ги няколко тъмнокожи стражи в леки брони от кожи и стомана , над дрехите си от одран дивеч , с дълги, тежки копия в ръцете. Единият от тях веднага се обърна към главния командир:

- Добра вечер , сир! Какво е станало , сир? Завръщате се толкоз малко хора, без каруци и каляски...?

- Събудете веднага Рал-ат и членовете на съвета, ловецо! Трябва моментално да говоря с тях! Оставихме ранени братя назад , които се нуждаят от спешна помощ! Повече подробности ще получите и вие и народът на Джак-ран щом говорим с вожда! - рече бързо, на висок глас Корнел и завъртя конят си , като погледна към Рикен. - Рикен, момчето ми, заведи мистър Грен и мис Лиза в гостилницата на господарката Фения! - рече слабичкият командир на тъмнокожото момче и му хвърли кесията си с монети. - Ще им вземеш стая там и ще помолиш да ги настанят и нагостят! Мистър Дък, искам ви с мен на съвета! Останалите сте свободни! Който се нуждае от  лечител, да потърси такъв веднага в главния център !Хайде, нека не губим повече време!

Рикен закима с глава , а Корнел и верният му подчинен Дък пришпориха конете си навътре в Джак-ран и след малко изчезнаха от поглед.

- Сир! Елате след мен с мис Лиза, ако обичате  , сир! Ще идем да ви настаним в “При Фения”! - рече невръстното момче и им помаха няколко пъти да го последват.

Грен погледна с лека усмивка към любимата си и подкара коня си след младокът, към южната част на селището. С магьосницата се заоглеждаха любопитни , докато яздеха бавно по павирания път , все по-навътре и по-навътре в града, който беше почти безлюден заради късния час. Избраният воин видя многото палатки и шатри ,колиби и къщи, работилници, сергии и магазини, всички от дърво и кожа, до някои от които имаше ярко светещи фенери, подобни на тези в джунглата. Скоро се разминаха с  един патрул от ловци , въоръжени с отново с копия , които вървяха бавно в обратна на тяхната посока и се оглеждаха зорко за нередности . Рикен махна плахо  на единия от тях за поздрав , а  той ги огледа внимателно и му кимна в отговор.

Скоро стигнаха до голяма, дървена сграда на два етажа , много подобна на вид на останалите по-големи постройки  в града ,  с дълъг , наклонен покрив от мъхове и треви и много прозорци на първия и втория  етаж. На голяма табела, до масивната  й входна врата, имаше знак с два големи надписа : “При Фения” и още един , явно на стария език на народите от джунглите , който беше изписан със странни йероглифи, неразбираеми за Грен.

- Конюшнята е отзад, сир! Елате с Рикен ,мистър! - рече тъмнокожото момче и пак му помаха.

В обора отзад имаше доста запрени животни, както и тъмнокож пазач , който пое грижата за двата им коня , след като Рикен му даде монета от кесията на Корнел. След това младокът ги поведе към централния вход отпред и  те влязоха в гостилницата.

Озоваха се в просторна зала, която явно бе предназначена за хранене и посрещане на гости. Почти всичко вътре бе от старо, грубо    дърво , с много малки , кръгли масички, с по четири ниски столчета. В далечния десен ъгъл имаше широка камина от сив камък и тухли, в която догаряше слаб огън. По стените и по някои от масите все още светеха пламъчета на  дебели, восъчни свещи и обливаха цялата обстановка в лека , жълто-оранжева светлина. По дървените стени стояха окачени и  множество ловни трофеи и кожи на странни животни и зверове , които доста заинтригуваха Грен. Избраният воин реши да ги огледа по-обстойно веднага щом му се отдадеше възможност. В отсрещния на  новодошлите край на голямото помещение имаше дълъг бар , отново от солидно, старо дърво , зад който имаше рафтове със стъклени бутилки , с различен размер и цвят , както и много халби и чаши. Там отзад стоеше изправена и една млада , тъмнокожа жена , която се ровеше в някакви свитъци , под светлината на дебела свещ и вдигна очи към тримата , малко след като влязоха.

- Добре дошли в “При Фения” , драги! Какво ще желаете? - попита ги служителката на старата гостилница с усмивка и радостен , отработен глас. Грен забеляза, когато се приближиха до бара , че жената бе облечена в нещо като униформа от животинска кожа, която се състоеше от мека, светла риза както   и  елек и пола с фина, красива изработка. Тъмнокожата бе с типичната гола глава и симпатично , дружелюбно лице , което имаше и леко сънен ,  уморен вид.

- Ще искаме стая , мис! - рече Рикен с леко притеснение и неудобство. - Най- голямата и хубава стая дето има свободна, за моите приятели!  

- Тъй да бъде! - отвърна жената зад бара радостно и гостоприемно. - На втория етаж има едно помещение , в което ще им е много удобно, сигурна съм! Леглото е широко , а има и голяма камина. Прозореца гледа към центъра и ....

- Ще я вземем! - рече веднага младият им, тъмнокож приятел и започна да рови в кесията с монети , дадена му от Корнел. - Да помолим и за топла храна , да им бъде занесена горе за да вечерят , мис! Че идем от дълъг път!

- Разбира се ! Разбира се! Ще стоплим от вечерята и ще им занесем! Разбира се ! Стаята  ще ви струва две жълтици на вечер, миличък! Храната за тази нощ ще е от господарката Фения , ако се настаните при нас за три дни или повече! Как ви звучи ? - усмихна се пак служителката и подаде шепа към Рикен в очакване.

- Добре ,мис!  За сега ще  платим за три дни , тогава ! Ако на приятели ми им хареса при вас ще могат да остана и по-дълго... - рече младият, тъмнокож ловец и даде шест жълтици на жената зад бара, след което погледна бързо към Грен, който му кимна с лека усмивка.

- Чудесно! Последвайте ме , драги! - изчурулика служителката весело и ги поведе към едно широко, каменно стълбище до бара, чиито високи стъпала  водеха нагоре и надолу. Качиха се на втория етаж и домакинката  им посочи една врата , бръкна под кожения си елек за връзка с няколко ключа и им подаде единия от тях. После им пожела спокойна нощ и изчезна бързо нанякъде. Младият, тъмнокож приятел на избраниците на божеството ги загледа със сериозно изражение и след малко рече тихичко:

 - Рикен ще вземе коня си и ще отиде да види майка си, сир! Тя сигурно вече знае че съм се върнал и ще трепне да се видим и говорим! Мисля, че ще се срещнем скоро пак , мистър! Съвсем скоро , се надявам!

- Добре, Рикен! Спокойна нощ и до скоро! - отвърна му воинът и го потупа леко по рамото.

- До скоро, миличък! - рече му и Лиза и го прегърна нежно.

Младокът се усмихна изненадан , кимна им за последно и също изчезна надолу по стълбите.

Грен отключи  и с любимата му влязоха в новата си стая. Тя приличаше много на  помещението  долу , с  под и стени от дърво. Имаше голямо двойно легло с меки завивки, кръгла маса за хранене с четири стола и голяма камина , пред която имаше постлана черна космата кожа , както и масивен гардероб с няколко рафта до него. Избраният воин остави на земята дисагите с личния им багаж , които бе взел от конят си по-рано и се усмихна леко на Лиза, след което й рече:

- Сигурно си много изтощена все още , мила! Моля те, легни за да починеш, страшно бледа си ! Скоро ще ни донесат храна и после ще можем да поспим!

- Добре! Така да бъде! - рече Лиза и седна на леглото. - Утре ще е важен първи  ден! Трябва да говорим с Корнел , вождът и съвета за походът ни към пещерата на чудовището ! Крайно време е да помислим какво ще правим със звяра Вор!