Щърм заговори бързо и на висок тон, изправен пред всички съветници и управника:
- Както сигурно всички тук знаят, след войната с таласъмите ,настоящият управник Кайсен, се завърна победоносно и с Евъруел са провели таен разговор, без знанието на съвета. Както помните не ни дадоха много информация за станалото в пещерата Дийпхол. След това управникът нареди да се издири войнът за който се чуваше, че е убил чудовището там. Той е трябвало да бъде заведен лично при Евъруел, арестуван и жив, заедно с неговия помощник, без да се вдига много шум и без съгласието на съвета. После научих, че управникът е пратил писмо до Ивънуел да бъде задържан същият този мъж ако е още в селото, но от там отговорили че той е заминал на запад към джунглите. Сигурен съм, че Евъруел не е повярвал на историята и чух че е пратил отряд да разпита и претърси селището и околността. После той затегна охраната на Толхаус до такава степен, че хората едвам успяваха да минат през мостовете, което както знаете удари много търговската дейност на града. И разбира се, без да чака още дълго реши, отново без нашето съгласие, да тръгне лично с огромна армия към блатата на изток, уж за да се справи с проблема там. Благодаря на всеки от вас за доверието, че приехте да тръгна лично със сина си, и да водя конницата към ходещите мъртъвци! Евъруел разбира се искаше лично да подбере хората с които тръгва на война, както и своите командири и аз вече зная защо...
Както знаете, към мочурищата тръгнахме сто конника, под мое командване и това на командир Дерек. Пехотата от двеста човек бе под командването на Евъруел и от скоро повишен войник на име Гранд, който естествено беше верен на управника. Щом минахме през блатните селища Евъруел говори с вождовете от всяко от тях и им нареди да заловят така наречения “чуждоземец” с помощник птица ако минат от там. “Чуждоземецът” е същият мъж, надвил чудовището в Дийпхол и за неговото залавяне им беше обещана щедра награда и те естествено приеха от благодарност, че им е пратена армия да ги защити. Блатните хора ни упътиха към най-източния хълм навътре в мочурищата, от където идвали и се връщали ходещите трупове и ние тръгнахме бързо натам.
Стигнахме огромното място привечер и с командир Дерек предложихме на Евъруел да нощуваме в селата наблизо, за да отпочине армията, марширувала цял ден и за да се бием по светло, след като сформираме добър боен план и проучим хубаво мястото, не знаейки какво ни чака там. Управникът обаче нареди да нападаме веднага към върха на хълма... на изтощените ни войни... и без да взима мнението ни в предвид. Ние изпълнихме заповедта и тръгнахме начело на нападението, заедно с него и съвсем скоро, щом доближихме достатъчно до възвишението, от блатистите води се вдигнаха множество трупове, страшна орда, която сякаш нямаше край...
Грен реши да пробва нещо и се концентрира силно върху мислите и спомените на Щърм. В миг, в съзнанието на избрания войн изникна картината на сражението, което той гледаше през очите на стария командир...
Щърм сечеше зомбитата наред с острия си меч рамо до рамо със синът си Дерек, симпатичен, млад мъж в броня, с къса, руса коса и очи, същите като на баща си. Малко пред тях бе Евъруел с омагьосана броня и сияен меч. . Управникът имаше глава подобна на лъв, с бяла гъста грива и по- къса златиста козина по тялото, както и зелени очи, които искряха в мрака с възбудата от сражението. Ходещите мъртви, съставени главно от възкресени блатни създания бяха с побелели и кървясали очи и се биеха свирепо без никакъв страх от оръжията на бойците от Толхаус.
-Главите! Поразявайте ги в главите иначе не падат! - кресна някой от войните зад тях.
Евъруел се опитваше да си проправи път към върха на хълма с отряд от трийсетина човека и Щърм и Дерек го последваха. Останалите бойци останаха в подножието, за да попречат на множеството мъртъвци, които излизаха от блатистите води, да тръгнат след управника нагоре.
Докато катереха баира смелите войни посичаха зомбитата пред себе си, като даваха и доста жертви.
-Евъруел! Какво правиш по дяволите? Ще ни избият! Да се върнем с по-голяма армия! Да ги нападнем през деня! - кресна му Щърм.
-Ще се бием сега и до последния човек! - изрева управника и продължи да тича напред и да се бие начело на малката им група.
Вече на върха на възвишението бойците видяха огромна група ходещи трупове, заедно с няколко диви зверове, една голяма, кафява мечка и две съблезъби котки с побелели, кървясали очи, явно също вдигнати след смъртта си. Зад тях имаше мършаво създание, с черна люспеста кожа и дълги слаби крайници, които те сякаш охраняваха. На едната си ръка то имаше масивна златна гривна със синьо - зелени диаманти по нея, а от другата излизаше нещо подобно на жило или дълъг шип. Чудовището бе седнало зад ордата от мъртъвци със кръстосани крака, в някакво странно медитативно състояние като се поклащаше леко напред-назад със затворени очи.
-Нападайте! Пробийте ми път към създанието отзад! Искам лично да го убия! - кресна Евъруел и се хвърли напред към уродливото същество.
Съзнанието на Грен се умори и той не успя да продължи да чете споменът. Избраният войн се върна в залата на съвета, в която Щърм продължаваше да разказва:
- Ние нападнахме мъртъвците, а Евъруел влезе в схватка със странното създание и успя да го убие ... доста мъчно, но успя да го срази с меча си в стомаха! После стана нещо, което още не мога да си обясня, дами и господа... В миг всички мъртъвци паднаха безжизнени, а тялото на чудовището, което сякаш ги бе съживявало се превърна в гъст, синьо-зелен дим и бе погълнато от гривната на Евъруел!
Много от съветниците както и самия Кайсен ахнаха шумно. След малко старият командир продължи:
- Управникът забрани да се говори за станалото и заплаши очевидците със затвор и смърт! Върнахме се в подножието на хълма и устроихме лагер за да се погрижим за ранените и да се отървем от труповете на нашите врагове! Докато ги горихме на три големи клади се чу, че някои от очевидците от битката при върха са изчезнали безследно! Аз и командир Дерек решихме да конфронтираме Евъруел на едно от съвещанията в лагера, след като той се изкара героят убил “черното чудовище - некромасър”, а нас страхливци които са го молели да се върнат, за да избягат от сражението. Аз и синът ми бяхме отвратени от лъжите и заповедите на управника и решихме, че е крайно време да отговаря за действията си! Събрахме верните ни конници и отидохме да го арестуваме, но той бе готов с пехотата , която бе на негова страна и избухна сражение. Моят син се опита да се добере до Евъруел и да го надвие и плени, но управника го прониза с меча си с сърцето и го уби на място! Аз се опитах да помогна, но бях далеч....-разстрои се Щърм за момент. -... и моите хора ме задърпаха назад, защото щяха да ни избият! Веднага препуснахме към Толхаус, за да известим хората за чудовището Евъруел и по пътя в едно от близките села открихме тези двама господа! - Щърм посочи Грен и Гравин. - Чуждоземецът и помощникът му птица! Освободихме ги за да ги разпитаме и ги взехме с нас под арест, докато истината не излезе!
Много от съветниците бяха в шок, а много от тях имаха лица изпълнени със съмнение и страх. След няколко-секундна пауза на мълчание, едно същество стана и рече високо:
- Аз вярвам на всяка дума изречена от добрия командир! Познавам го отдавна, той никога не е лъгал и му имам пълно доверие! Сега аз заставам зад него, защото Евъруел никога не се е интересувал истински от благото на друго същество! Той иска да изпълнява собствените си цели и е лаком за власт! Трябва да разберем какво е станало на върха на хълма след като е убил чудовището - некромансър ! Ако това което ни разказа командир Щърм е вярно, а аз не се съмнявам, че то е именно така... Евъруел не трябва да бъде повече управник на Толхаус! Евъруел трябва да бъде съден за делата си и да плати за убийството на командир Дерек и другите загубени животи в блатата!
Чуха се много възгласи на одобрение и някои от съветниците дори започнаха да пляскат и да се усмихват широко. Щърм заговори пак:
-Благодаря за подкрепата, Микел! Лъжата не е нещо, което ми е присъщо и мога да се закълна в правотата на разказа си, както аз, така и моите конници! Тези двама мъже зад мен, са най-вероятно натопени за врагове на Толхаус, от Евъруел! Аз ще ги взема под мой арест и ще отида в манастира Спелтън! Новата главна магьосница там е могъща, силна, както и праведна! Ще поискам нейния съвет и подкрепа и ще помоля за обяснение, за станалото на хълма сред блатата, след което ще ви докладвам всичко! А за сега предлагам, сър Кайсен да остане временен управник на Толхаус, докато разберем точно пред какво сме изправени с Евъруел!
Отново се чуха високи възгласи на съгласие и радост. Всички гласуваха с вдигане на ръка Кайсен да остане на поста за сега, а той самият стоеше притеснен и несигурен какво да прави. Всички знаеха че от него нищо не зависи, всичко бе в ръцете на Щърм и съвета, на които един слаб нов управник бе много удобен. После Щърм се обърна към една от членките на съвещанието, която бе от човешкия вид, доста привлекателна в пищната си синя роба и с виолетова, права, дълга коса:
-Искам да използвам портала към манастира Спелтън, госпожице Евда! Спешно е и не мога да яздя дни наред на север!
-Разбира се, сър! Както заповядате! - отвърна тя.
-Ако това е всичко ще обявя съвета за закрит! - рече Кайсен и стана от престола, готов да напусне залата. Никой не възрази и скоро всички тръгнаха да излизат от седалището на управника. Щърм тръгна към главния вход, а Грен и Гравин го последваха. Вече отвън командирът вдигна ръце, за да помоли тълпата събрана там да запази малко тишина. Щом това стана, той разказа набързо пак историята от блатата под разгневени викове и висок говор от съществата пред него, като накрая завърши с думите:
-Ние сме тръгнали към Спелтън за подкрепа и съвет! Сигурен съм, че новият главен управник Кайсен ще постъпи разумно и ще обяви война на Евъруел и всеки който застане на негова страна!
Хората ликуваха, докато малката им група се насочи към обещания портал, водени от мага Евда. Те минаха отстрани на сградата на седалището и влязоха в друга нейна част. Там, в малка, тъмна стая Грен видя триметрова, елипсовидна, метална рамка украсена с много скъпоценности и орнаменти , стъпила на четири крака на пода. Евда се приближи до нея и направи няколко странни движения с ръце, докато мърмореше тихо, някакви думи, които останалите не разбраха. В миг там се появи ярка, бяла искра, която се разшири бързо и бляскаво и обхвана цялата рамка около себе си. После магьосницата каза:
-Идват командир Щърм и няколко негови придружители!
От портала се чу мъжки глас, който леко ехтеше:
-Добре, да минават един по един!
Старият командир тръгна пръв, като за миг се обърна и изгледа Грен и Гравин с лека, застрашителна усмивка.
- Дано в Спелтън имат легла и храна , защото имам чувството, че скоро ще припадна от умора! - рече Гравин и тръгна следващ към портала. - Ама че работа! Е... за всичко има първи път!
След малко и птицевидното момче беше изчезнало след Щърм ,а Грен се нареди след другите, пред бляскавия магичен портал.
© Станимир Станев Всички права запазени