Всяка година на петото пълнолуние вълците от околността се събират на Вълчата поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годишно виене.

Всяка година в нощта на първия петък на месец май котките от околността се събират на Котешката поляна до Съвсем Малкия Вир, за да проведат голямото годишно надмяукване.

Тази година се случи така, че двете събития съвпадат в една и съща нощ, а колкото и упорито двете групи да наричат мястото на сбирките си със своето си има - поляната си оставаше една и съща.

След установяването на проблема конгресът на котешкото общество излъчи за свой преговарящ представител Ко Та Рак поради близкото му приятелство с един от вълците. Задачата, която конгресът му постави бе да уговори при какви условия цитирам - "Онези виещите кретени ще се пръждосат да вдигат врява някъде другаде." Ко никак не беше щастлив.

След установяването на проблема общото събрание на вълчето братство излъчи за свой преговарящ представител Но Щен Вълк поради близкото му приятелство с един от котаците. Задачата, която общото събрание му постави бе да уговори при какви условия цитирам - "Онези мяукащи идиоти ще се ометат да вдигат олелия някъде другаде." Но никак не беше щастлив.

Двамата приятели се настаниха на тяхната маса в кръчмата на Хо, за да обсъдят проблема над паничка-две вино.

Тук е моментът да обясня на любезния читател отношенията между двете групи, които се изчерпват с три думи, а именно - студена психологическа война.

След поглъщането на не малко вино нашите герои стигнаха криво ляво до някакво решение за изход от задаващата се криза. Решение, което можеше да се опише с две думи - първата бе вино, а втората - много...

Въпросния петък рано сутринта в условия на пълна секретност придружен за по-голяма сигурност от Ко Та Рак и Но Щен Вълк кръчмарят Хо докара на полянката и сложи да се изстудява във вирчето четири бъчонки от Сравнително Доброто Му Вино и още една специално маркирана с Доста По-Доброто Му Вино, която двамата парламентьори щяха да консумират лично.

Всъщност събитието мина учудващо добре, след първоначалното стъписване при срещата (и Ко и Но бяха докладвали, че преговорите са минали успешно, а и се бяха постарали да докарат групичките си по едно и също време), последвано от остра размяна на погледи, няколко подмятания под нос, раздаване на панички и изваждане от вира на добре охладеното вино. По-нататък всичко тръгна сравнително гладко почти без да си пречат, защото кой какво ще да разправя на всички е ясно, че никой не може (и няма желание) да си дере гърлото цяла нощ, така че време за изява имаше в изобилие за всички.
Тук трябва отново да уточня за любезния читател, че въпросните изяви ставаха все по-нестройни и завалени, колкото повече напредваше времето и още по-важно - виното, макар че е възможно да чуете и други версии - не им вярвайте, защото всички участници от двата лагера в последствие се споразумяха да не разкриват пред широката общественост всички подробности от онази паметна петък вечер.

Ко Та Рак се събуди късно през деня, слънцето жестоко и целенасочено му блестеше в учите, а главата не спираше да го цепи. Ко е понадигна и огледа обстановката наоколо - навсякъде се търкаляха спящи или стенещи котки и вълци. Точно до него покрил очите си с лапи спеше и леко простенваше Но Щен Вълк. Измяуквайки жално докато се надигаше той сръчка приятеля си с думите:
- Но, гладен съм, а ми се гади! Хайде да отидем при Хо, няма начин той да не знае какво да ни даде за такъв случай.
Но Щен Вълк се надигна с тежко пъшкане и полека се довлече до Съвсем Малкия Вир, където много внимателно потопи главата си в него, после оставяйки водата да се отцежда реши в никакъв случай да не се отръсква, за да не вземе да му падне главата, просто кажа:
- Хайде.

Хо отдалеч забеляза несигурната походка на двамата приятели и с око на опитен познавач (а и с предварителната информация за количеството вино, което взеха от него наскоро) им постави точната диагноза, за която имаше винаги готово за консумация лекарство. И така когато Ко И Но се вмъкнаха полека в празната кръчма на тяхната маса ги чакаше по една паничка с ароматна и вкусна шкембе чорба, която двамата без излишни приказки и не съвсем възпитано започнаха да лочат, след като кимнаха (съвсем внимателно) с благодарност на грижовния кръчмар. Като си излапа порцията Ко Та Рак реши да си поръча още една и обръщайки се към Хо погледът му падна върху работния календар окачен зад бара и ченето му увисна. Но Щен Вълк проследи на къде зяпа приятелят му и няколко дълги секунди не можа да разбере какъв е проблемът, в последствие му просветна - днес беше понеделник, губеха им се събота и неделя...
И вълкът и котакът силно се надяваха скоро да не се получава подобно засичане на двата празника.