Пак самотна вечер. Прасетата квичат от глад. Кучето лае на двора. Телевизорът показва глупав филм. Радиото е в истерия, която не чувам. Чашата с ракия стои недопита и салатата чака някой да я вкуси. В галошите вмирисани чорапи застават "мирно". Фасулът отдавна е на въглен. Моторчето на пишещата машина скимти в очакване да натисна някой клавиш. Цигарата е на привършване в пепелника, без да съм я пушил. Издимя. Като мене. Като изтребител, улучен директно в мотора. Като еретик на клада. Може би като индианец, на кола на мъченията. Или пък като свещ в ръката на мъртвец.
Но на мене не ми пука. Аз се рея във висините. В полет омаен кръжа. Пикирам до твоя прозорец, където и ти си сама. Или пък не? Имаш за кой да се грижиш. Цяла къща, пълна със хора. "Два пъти уиски, коняк и три пъти бадеми. Едните захаросани." Това е от глупавия филм. Понеже телевизорът наистина работи. И наистина показва глупав филм. По втора програма. Защото първа ми е черно-бяла. Но музиката поне му е хубава. Много нежен д ...