Двама
Те стояха един до друг, но... само сивият дим на цигарата ù го обгръщаше така, както тя самата желаеше да го прегърне... И като дима да се разнесе по него... Слушаше думите му, но не като смисъл, а единствено като звук, като музика и гледаше в него... и дима, който се разстилаше по фигурата му, но с плавното му избледняване тя осъзнаваше, че това е само дим, не и нейните ръце... И отново вдишваше глътка отрова, а думите се обличаха в значенията си. Така ù идваше да го прегърне, да го целуне бързичко по устните, да се докосне досами лицето му... но се спираше. И запалваше поредната цигара в ръката си, сякаш нищо не бе си помисляла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Влади Иванова Всички права запазени
Бравооо 
