Две капки
Писмо, от графиня дьо Волюар до любовника й барон Хайнес, намерено на двадесет и трети октомври хиляда седемстотин деветдесет и шеста година: "Отражението ми в огледалото на живота ме поглъща. Фон ненужен никому се чувствам. Очертанията ми се разливат като струйки вода по грапава повърхност, но драпат да се слеят отново в едно... Самотни нощи... Като главна героиня на някоя опера съм, вгледана в отблясъците на огъня в камината и в чаша вино. Единствена чаша вино. Копнеж по теб изпълва въздуха. Тъгата ми танцува валс със теб - далечния. Тежко е. В сърцето ми, закътана дълбоко, любовта е насаме с цигулката. Любов, вълшебен танц, камина, вино. А ти къде си? В спомените мои само... След време ще трябва да чистя паяжините от ума си. Забравям как изглеждаш. Моят и твоят образ се размиват. Нима създадени един за друг сме? Съмненията ме разкъсват, от иронията на съдбата подигравани. Аз за теб родих се, а ти далеч от мен пораждаш чувства в други. Изтощена съм. Да роня сълзи дори ми ко ...