milani07 (Мила Войнова)
2 2
24.01.2006 г., 20:52 ч.

Две сърца и една любов голяма 

  Проза
1997 0 7
1 мин за четене

Някога, някога, някога
преди няколко лета,
живеели две влюбени сърца!!!
Любовта за тях била песен,
а животът- лесен.
Били най-щастливите сърца,
които може да роди тази земя.
Безгрижна била тяхната съдба,
безгрижна била тяхната игра.
Но ден след ден разбирали с тъга,
че животът не е само това,
че той е низ от моменти
на наслада и горчивина.
Познали тез влюбени сърца
низостта и подлостта.
Но въпреки това си обещали,
че дори и във вечността,
тяхната любов ще съществува
и никой не ще ги раздели.
Изведнъж животът ги завъртял
и тез сърца се разделили.
Умряло обещанието,умряла надеждата.
Година след година, двете сърца
се питали защо.
Нима е толкова подъл светът,
че успя да ги раздели?
Нима едно обещание, дадено в
момент на истинско щастие
може да бъде забравено тъй бързо?
И така тези две сърца,
безгрижни,щастливи опознали
мъката на дългата раздяла.
Едното сърце, мислейки,че
е забравено се събрало с друго.
Така направило и второто.
Но вечер, когато цялата земя
притихвала в магията на ноща,
двете влюбени сърца, още от
преди няколко лета, мислели
едно за друго и любов голяма
изгаряла тяхната душа.
Нима светът е познавал друга
любов такава,силна и голяма?!?
Един ден,в един парк, на
една пейка се намерили двете
сърца.Мигновено си спомнили
безгрижната съдба, безгрижната игра.
Днес, след толкова много
лета живеят две влюбени сърца.
Ни животът, ни светът,
никой във вечността не ще
погуби онази изгаряща любов,
любов на две сърца,
появила се като били деца!
2002 г.

© Мила Войнова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??