Освен някои отличници може би, кой не е получавал двойка в училище ... Макар отличничка, в осми клас и аз получих двойка, по-точно - две и половина, по Химия. Труден предмет, не ми беше приятен. След едно изпитване, оценено с шестица, следващия час отново бях изпитана. Строгият ни учител, (бъдещ кмет), реши да ми покаже, че никой не трябва да си "почива на лаврите". Въпреки че беше извънредно красив мъж и някои момичета бяхме влюбени в него, той наистина беше много строг. Когато някой от моите съученици си позволяваше да прекъсне понякога урока, със силно и показно завъртане на палеца си върху дъската, учителят ни извикваше силно към пакостника: "Момче, ... !" И класът ни мигновено утихваше ...
И в Университета също получих двойка - по Научен комунизъм. Твърде суха дисциплина, никак не допадаше на студентите. А и преподавателят ни май пожела да ме види отново и ме скъса. "Портокалчо", (беше пълничък, с розови бузи), имаше такъв навик - да си нарочва студентки ... Много се ядосах, защото бях отседнала в най-скъпия тогава хотел на Велико Търново. Като задочници, с моята приятелка Яна винаги отсядахме в по-евтин - за изпити и очни занятия ...        Последно, искам да разкажа и за един друг вид двойки ... В моята селска гимназия, за която вече съм казвала, че не я давам за никоя градска, имаше строг ред и дисциплина. Без барета на главата не ме пускаха в училище, имахме вечерен час, ходехме под строй на кино ... А сутрин, водени от учителя по Физическо възпитание, обикаляхме на бегом обширния район на училището - през рекичка и долчинки ... Но най-интересното беше, когато накрая учителят извикваше пред нас, строените ученици, няколко влюбени двойки момичета и момчета с думите: "Двойки, двойки в бележниците, двойки край оградата, двойки - навякъде двойки !" А много добре си спомням, че почти всички тези наши приятели бяха предимно отличници ...                                                                                                                                                                   Дорагеорг