Нямах си работа, затуй ги създадох. Бяха двуизмерни и живееха в една
тава. Сложих им една пирамида от стъкло-просто за да видя дали някога ще
намерят начин да стигнат на върха. Заложих им стремеж да го търсят.
Раздразниха ме, когато тръгнаха от четирите страни на пирамидата, но тъй
като бяха двуизмерни, не разбираха какво трябва да правят минаха под нея
и започнаха да водят войни. Вбесиха ме. Реших да не се занимавам с тях.
Излязох да изпия бира-две. Това бе единственото ми удоволствие и
единствения повод да изляза от лабораторията си и да поговоря с някого.
Обичах да говоря с пияниците. Лятно време сядах в кръчмата: “Ритнатият
дракон”, където се събираха най-много любители на фантастичното питие,
защото тук беше най-евтино. Имах слабост към това заведение. Чувствах се
на мястото си. Освен тук, само в лабораторията си се чувствах така. ...