Двадесет и пет години по-рано…
- Е, можеш ли да го направиш?
- Кое?
- Да ме направиш най-великия човек с открития в областта на генетичните заболявания?
- Мога всичко, но нали знаеш, че в живота нищо не идва даром?
- Да, да, знам, мислих много и съм готов, готов съм да продам душата си?
- Душата ти??? Кой е казал, че искам душата ти в замяна? Мога да поискам всичко, като живота на някой твой близък или каквато щуротия ми замисли главата! Но аз съм честен, тъй като желанието ти е за добра кауза, няма да съм толкова взискателен. Ще отнема момичето, което те обича. И така готов ли си да я загубиш, заради мечтата ти името ти да се извиси до висотите на генетиката?
- Да!
- Бърз отговор, без да се замисляш. Харесва ми.
Сега…
- Drive to this address. (Карайте към този адрес) - каза на таксиметровия шофьор, подавайки му визитка на някой хотел.
Беше изморен, искаше час по-скоро да се прибере и да изпие едно, да свали костюма, да нахлузи пижамата си и да се просне на леглото. Даже не си правеше ...